Западно- и Средноевропейски митрополит Антоний: Чудото на Възкресението всяка година ни утвърждава във вярата
На 12 април православните християни ще посрещнат с трепет в сърцата си Възкресение Христово. По повод един от най-светлите християнки празници Негово Високопреосвещенство Западно- и Средноевропейски митрополит Антоний, който често посещава българската църковна общност „Свети Йоан Рилски“ в Лондон, даде специално интервю за читателите на вестник БГ БЕН.
Митрополит Антоний е един от инициаторите за реконструкцията и разширяването на църквата „Свети Йоан Рилски“ до Посолството на България в Лондон, която беше открита преди малко повече от година в присъствието на българския патриарх Даниил.
- Ваше Високопреосвещенство, православните християни са в очакване на Великден. В този динамичен и в голяма степен размирен свят, пълен с изпитания, имаме ли повече от всякога нужда от чудото, наречено Възкресение?
- Христовото Възкресение е основа на нашата вяра. Живеем в сложни времена. Време на житейски избор, кръстопът. Избор дали да останем верни на Христос, или да го предадем и разпнем отново. Дилема, която е чужда нам, когато сме с Христа. Спасителят казва: “Не бой се, малко стадо” (Лука 12:32), и още: “Аз съм с вас през всички дни до свършека на света” (Матей 28:20). Чудото на Възкресението всяка година ни утвърждава във вярата. Прави ни по-силни в духовната бран и ни насърчава в пътя на правдата, любовта и следването на Христос.
- Защо Възкресение Христово се определя като празник на празниците?
- Възкресението е Празник на празниците и Тържество на тържествата както Църквата го възпява. Възкресението е венецът на Христовата жертва и смисъл на Боговъплъщението. Възкресението е тържеството на живота над смъртта и превръща тленното в нетленно, вечно. Възкресението е център на Богослужението в Църквата, твърдина на вярата и основа на Божието домостроителство за човека и творението. “Ако пък Христос не е възкръснал, то празна е нашата проповед, празна е и вашата вяра” (1 Коринтяни 15:14).
- Ако тръгнем по стъпките на Христовите страдания, какво всъщност ни показват те, на какво могат да ни научат?
- Христос по време на Своята обществена проповед ни учи да бъдем смирени, да обичаме Бога и ближния като себе си и дори повече. Чрез доброволните Си страдания, смърт и възкресение Христос ни показа колко обича хората и света. Днес имаме нужда все повече от Христовата нелицемерна и себежертвена любов. Да бъдем Христови, означава да отхвърлим гордостта и бъдем смирени. Да подадем ръка дори когато и ние се нуждаем от помощ. Да утешаваме страдащите, да плачем със скърбящите. Да бъдем съпричастни на скърбите и радостите на нашите ближни. Църквата е Тяло Христово “и кога страда един член, страдат с него всички членове; кога се слави един член, радват се с него всички членове” (1 Коринтяни 12:26).
- Можем ли да кажем, че Възкресението е урок за всички нас и победа над смъртта?
- Възкресението ни учи, че “невъзможното за човеците е възможно за Бога” (Лука 18:27). Стига само да повярваме. Всеки от нас може да победи злото в себе си и да твори добро. Първата крачка е да го поискаме и ще бъде. Христос казва: “Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори” (Матей 7:7). Искаме ли достатъчно смело от Бога, защото да искаш от Твореца, не трябва да бъде претенция, а осъзнат акт, подкрепен от вяра и себеотрицание. Само тогава ще получим отговора от Бога, който очакваме, и той ще ни бъде за полза и спасение.
- Празникът е предшестван от близо петдесетдневен пост, наречен Велик, време не само за обновление, но и за смирение, за прошка. Трудно обаче се постигат те, особено сега, какво трябва да не забравяме?
- Великият и спасителен пост е епизод от нашата житейска Голгота, която трябва да извървим до края. Път стръмен и изпълнен с много препятствия. Понякога падаме в своя път, но трябва веднага да се изправим и продължим нагоре, докато се озовем в подножието на кръста и Христа. Основното средство, което ни подпомага в поста, това е непрестанната молитва. Въздържането от храни с животински произход не трябва да бъде усилие, а естествено отражение на духовната ни нагласа. За да получим от Бога опрощение на нашите грехове, първо ние трябва да простим на нашите ближни, както се молим в молитвата “Отче наш” (Матей 6:9-13). Опрощението не е автоматичен акт на Църквата, а постоянен стремеж на човека към съвършенство. Желание да променим себе си към добро. Получавайки опрощение на греховете и приемайки в себе си Христос, ние ставаме Негови чада. “Ако Бог е за нас, кой ще е против нас?” (Римляни 8:31).
- Какво ще пожелаете на всички българи в Обединеното кралство?
- На нашите сънародници в Обединеното кралство благопожелавам да имат всякога в себе си твърда и непоколебима вяра във Възкръсналия Спасител. Да обичат България и да я носят в сърцето си не само на бележити дати! Да учат своите деца на вяра в Бога, да съхранят езика и паметта за нашата Родина! Радостно посрещане на Възкресение Христово!
