Военният конфликт в Близкия изток ще повиши инфлацията в България и ще забави икономическия растеж

Военният конфликт в Близкия изток, започнал в края на февруари 2026 г., вече дава отражение върху глобалната икономика и съответно върху перспективите пред България. Един от най-сериозните ефекти е блокирането на Ормузкия проток – ключова артерия за световната търговия с петрол и природен газ. Това води до рязко поскъпване на енергийните ресурси и създава допълнителен натиск върху цените в световен мащаб. За българската икономика последствията ще се изразят основно в по-висока инфлация и забавяне на икономическия растеж през 2026 г. Това показва актуализираната прогноза на Министерството на финансите на България.

В сравнение с предходните прогнози, се очаква по-слабо вътрешно потребление и по-ограничена икономическа активност, като много ще зависи от продължителността на конфликта и отражението му върху икономиката на Европейския съюз – основен търговски партньор на страната. Базовият сценарий предвижда напрежението да отшуми до средата на годината, последвано от постепенно възстановяване и стабилизиране на енергийните цени.

След ръст от 3.1% през 2025 г., икономиката на България се очаква да забави темпа си до 2.6% през 2026 г., а през 2027 г. – до около 2.5%. Износът вероятно ще се активизира, но инвестициите ще нарастват по-бавно, особено с отслабването на ефекта от Плана за възстановяване и устойчивост.

Пазарът на труда също ще усети охлаждане. Ръстът на заетостта ще се забави значително, въпреки че търсенето на работна сила остава високо. Безработицата ще остане ниска, но недостигът на кадри ще продължи да бъде предизвикателство. Очаква се и по-умерен ръст на доходите, след по-силното увеличение през предходната година.

Най-сериозният натиск ще бъде върху цените. Увеличението на международните цени на петрола и газа ще тласне инфлацията нагоре, като за 2026 г. тя може да достигне около 4.3%. Въпреки това, вътрешните фактори – особено цените на услугите – ще продължат да имат водеща роля.

Външният баланс също ще се влоши, като дефицитът по текущата сметка се очаква да нарасне. Причината е по-слабата икономическа активност в Европа и ограниченията пред международната търговия. В по-дългосрочен план обаче се прогнозира постепенно стабилизиране.

Кредитната активност ще се запази, но с по-бавни темпове. Особено при домакинствата се очаква охлаждане, най-вече при жилищното кредитиране, на фона на по-умерен пазар на недвижими имоти.

При по-негативен сценарий, в който кризата се проточи, ефектите ще бъдат още по-сериозни – по-висока инфлация и допълнително забавяне на икономическия растеж. Това ясно показва колко силно глобалните събития влияят върху националната икономика и колко важно е развитието на конфликта за икономическата стабилност в следващите години.