Валентина Александрова-Кирова: Българското училище е място, което изгражда ценности, идентичност и самочувствие
В специалния брой на вестник БГ БЕН, посветен на най-българския празник - 24 май - Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност, говорим за българското образование във Великобритания. Тема, изключително важна за диаспората, тъй като тя касае бъдещето на семействата на Острова, а също и развитието на България.
За проблемите, за успехите и за развитието на българските училища в чужбина - и в частност в Обединеното кралство - е специалното интервю с Валентина Александрова-Кирова, директор на Българско училище „Иван Станчов“ към Посолството на България в Лондон. Тя е и съосновател, и дългогодишен директор на училище „Слово“ в Оксфорд.
Завършила е специалност „История” в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Има много специализации, включително в Румъния и Германия. От 2009 до 2012 г. Валентина Александрова-Кирова е дипломат с ранг трети секретар в Посолството на България в Лондон. Член е на Асоциацията на българските училища в чужбина и се включва в ежегодните им семинари с разработки. Носителка е на почетната грамота „Неофит Рилски” на МОН през 2016 г. за приноса си за развитието на българските училища в чужбина.
Валентина Александрова-Кирова е сред номинираните за годишната награда „Българка на годината - света Злата Мъгленска“ на Изпълнителната агенция за българите в чужбина.
БГ БЕН
- Госпожо Кирова, в навечерието на най-светлия български празник сме - 24 май. Вие сте директор на две български училища във Великобритания - БУ „Иван Станчов“ към Посолството на Република България в Лондон и БУ „Слово“ в Оксфорд. Как успявате да запазите интереса на българските деца на Острова към българското образование, култура и традиции?
- Здравейте на Вас и Вашите читатели! Благодаря за поканата за това интервю в навечерието на най-обичания български празник. Вече сме в края на учебната година и е време за равносметка и за поглед напред. Мога с увереност да кажа, че и тази учебна година беше успешна - нелека, но изпълнена с много реализирани проекти, инициативи и смислена работа. Завършваме я с позитивизъм, с чувство на удовлетворение и планове за бъдещето.
Интересът на децата към българското училище не се запазва лесно - това е дълъг процес, който изисква постоянство, професионализъм и много любов към работата. В условията на чуждоезикова среда децата са силно повлияни от образователната система и културата на страната, в която живеят. Затова българското училище трябва да бъде място, което не натоварва, а привлича и вдъхновява. Работим целенасочено с разнообразни интерактивни методи - игрови подходи, проектно-базирано обучение, културни събития, срещи с писатели, творци и изявени личности. Именно чрез тези форми успяваме да превърнем училището в жива и желана среда за децата.
- Увеличават ли се децата, които се записват в българските училища в Обединеното кралство? И какво показва този интерес?
- През последните години наблюдаваме устойчив интерес и постепенно увеличаване на броя на учениците. След Брекзит не се увеличава толкова броят на новодошлите български семейства с деца, колкото на децата от второ поколение имигранти - деца, родени и израснали във Великобритания. Радва ни, че мотивацията на родителите да предадат българския език и култура на децата си остава силна. Все по-ясно се осъзнава значението на родния език и културната принадлежност за бъдещето на младите хора.
Родителите все по-често разбират, че българското училище не е просто допълнение към основното образование, а място, което изгражда ценности, идентичност и самочувствие. Затова е изключително важно нашите училища да бъдат достъпни, а преподаването - на високо професионално ниво. За много семейства българското училище се превръща в естествен културен център, в който децата могат да бъдат българи без притеснение или компромис.
В същото време наблюдаваме и обратен процес - ученици, които се завръщат в България. Особено сме горди, когато оттам получаваме положителна обратна връзка за тяхната подготовка и знания.
- Много от българчетата са родени в Обединеното кралство. Това поставя ли нови изисквания към българската образователна система, необходима ли е промяна в подхода?
- Реалността днес е много различна от тази преди петнадесет години. Все повече деца идват при нас с ограничени езикови компетентности по български език, а за някои той е втори или дори трети език. Задачата ни не е лека - ние трябва да предадем знанието за езика, културата и историята на родината и да постигнем такова ниво на грамотност, което да даде на децата увереност и самочувствие като българи в бъдеще.
Това налага промяна в подхода - не отказ от традициите, а тяхното адаптиране. Обучението трябва да бъде гъвкаво, визуално, интерактивно и съобразено с езиковото ниво на учениците.
През тази учебна година за първи път въведохме т.нар. escape игри, при които учениците преминават през различни предизвикателства, за да достигнат следващо ниво. Специално разработихме такава игра за 3 март и мога категорично да потвърдя нейния успех. Това е само един пример за добра практика, която показва, че когато ученето е преживяване, резултатите са много по-трайни.
- Какво е да си учител и директор в българско училище зад граница? Какви са предизвикателствата?
- Да бъда директор на две български училища, е едновременно огромна отговорност и голямо удовлетворение. Предизвикателствата са много - ограничено учебно време, различни възрастови и езикови групи и нива на знание на езика, административни изисквания, недостиг на финансиране. Работата е динамична и изисква постоянно общуване с родители, институции и партньори. Трябва да си добре организиран, да умееш да приоритизираш.
Няма да крия, че не е лесно. Освен добър администратор, директорът трябва да успее да сплоти учителския колектив и да създаде среда, в която всеки да се чувства ценен и мотивиран. Гордея се с колегите си и в двете училища - работим в много добър синхрон и с общо разбиране за мисията ни.
Учителската работа ми дава изключително много. Учителят в българско училище зад граница не е само преподавател - той е носител на език, култура и ценности. Да виждаш как децата започват да говорят, мислят и мечтаят на български, е най-голямото доказателство, че всички трудности си заслужават.
- С цената на какво успявате да съхранявате българщината сред децата във Великобритания?
- Ще отговоря от името на всички учители - с цената на много труд, време и отдаденост. Българското в чужбина не може да се съхрани с еднократни събития - необходима е последователна работа, постоянство и ясна визия. Това е общо усилие на учители, родители и цялата българска общност. Когато работим заедно, резултатите са видими и трайни.
В крайна сметка, няма по-ценно нещо от образованието - то е най-сигурният път към съхраняването на езика и културата ни. Изключително важни са и допълнителните дейности извън учебната програма. Например децата много харесват т.нар. „Маратони за герои“, при които студенти по педагогика на доц. Катя Симеонова от Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ се включват онлайн в нашите часове и представят по интересен и достъпен начин уроци по история и география на България.
Срещите с детски писатели и насърчаването на четенето на български книги също имат изключително важно значение. През тази година подехме в БУ „Иван Станчов“ специална инициатива за насърчаване на четенето под наслов „БУ „Иван Станчов“ чете“, включваща кампании за закупуване на български книги. Партньор в тази инициатива ни е knigianglia.co.uk.
- През март участвахте във форума „История без граници. Съхраняване на българската памет в чужбина“. Каква подкрепа е необходима от българската държава?
- Международният форум „История без граници. Съхраняване на българската памет в чужбина“, който се проведе в Дъблин, премина в изключително позитивна и вдъхновяваща атмосфера. Събитието събра над 60 участници от 15 държави и беше ценна платформа за обмен на идеи, добри практики и иновативни подходи в обучението по история в българските неделни училища зад граница.
По време на форума имах възможност да представя моето и на г-жа Маргарита Русанова от БУ „Васил Левски“ във Франкфурт учебно помагало „Нашата България“ за III и IV клас, предназначено за българските училища в чужбина. То е продължение на пилотното издание „Моята България“ (2025 г.), отпечатано от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. По време на представянето споделих, че е подготвено ново редактирано издание от изд. „Просвета“, което ще излезе от печат през юни 2026 г.
По време на форума посланикът на България в Ирландия г-жа Ваня Андреева направи обръщение към участниците, в което сподели ценни наблюдения и добри практики, свързани с опазването на историческата памет на ирландската диаспора. Посланик Андреева е силен поддръжник на българските училища в Ирландия. Ние също се радваме на изключително добра и последователна подкрепа от посланик Тихомир Стойчев и от Посолството на България в Лондон.
Смятам, че през последните години е изградена дългосрочна и устойчива държавна политика към българските училища зад граница, но винаги има възможност за надграждане. Необходима е по-стабилна финансова подкрепа, насърчаване на иновативни проекти, актуализиране на учебните програми и постоянна квалификация на учителите. Българските училища в чужбина са естествени пазители на националната памет и следва да бъдат разглеждани като стратегически партньор на българската държава.
Радвам се, че вече няколко години съществува Националната програма на МОН „Неразказаните истории на българите“. И двете училища, които ръководя - в Лондон и в Оксфорд, участват активно с проекти по тази програма, а постигнатите резултати и удовлетворението от работата са наистина големи. Затова бих призовала и други български училища във Великобритания да се включат по-активно.
И накрая - една новина. През следващата учебна година ще отбележим 40 години от основаването на БУ „Иван Станчов“ към Посолството на България в Лондон. По този повод бих искала да организираме второ издание на ученическата конференция „Българските следи във Великобритания“ като продължение на една вече утвърдена и смислена образователна инициатива.
- Колко са българските училища във Великобритания към момента и очаквате ли броят им да продължи да нараства?
- Следя официалната статистика, публикувана на интернет страницата на МОН, и мога да кажа, че тенденцията за увеличаване на броя на българските училища във Великобритания не е прекъснала. През учебната 2025-2026 година по Постановление № 90 на Министерския съвет се подпомагат 41 училища, като 17 от тях разполагат с филиали, а някои - с повече от един.
Ако към тях прибавим училищата, които работят по Националната програма „Роден език и култура зад граница“, както и тези, които функционират без финансово подпомагане от МОН, но имат по няколко филиала, общият брой на действащите български училища и образователни звена във Великобритания нараства значително и достига над 70.
Очаквам тази тенденция на разширяване да продължи. Лично съм запозната с планове за откриване на нови филиали към вече съществуващи училища. Това е положителен знак, който показва активността на българската диаспора и нейното желание да съхрани българския език, култура и идентичност сред младото поколение.
- С какви проблеми към момента се сблъскват българските училища в чужбина?
- Основните предизвикателства пред българските училища в чужбина са свързани с недостига на квалифицирани преподаватели, ограничените финансови ресурси и необходимостта от по-гъвкави учебни програми за деца, които изучават българския като втори език. Това са комплексни проблеми, които изискват координирани усилия от страна на училищата, държавните институции и българската общност.
- Номинирана сте за наградата „Българка на годината - света Злата Мъгленска“. Какво означава това за Вас?
- Приемам тази номинация с дълбока благодарност. Тя беше инициатива на колегите ми от двете училища, за което съм им искрено признателна. Особено ме трогна широката подкрепа, която получих от българската общност в Лондон, Оксфорд, а и в България, както и от посланик Тихомир Стойчев, от Западноевропейския митрополит Антоний, отец Добромир, Вашата медия БГ БЕН и много други съмишленици.
За мен тази номинация е също признание за труда и на всички български учители зад граница, които ежедневно, с много отдаденост и търпение работят за съхраняването на българския език и култура сред младите хора извън родината.
Приемам номинацията и като оценка за дългогодишните ми усилия да развивам една сравнително тясна, но изключително важна ниша - обучението по история и география в българските училища зад граница. През годините съм публикувала многобройни статии по темата, разработвала съм методики, учебни ресурси, книга на учителя и помагала водена от убеждението, че обучението трябва да бъде смислено, адаптирано и вдъхновяващо за децата.
- Как ще отбележите 24 май в двете училища?
- Както всяка година - с празнични концерти, рецитали, песни и много вълнение. 24 май е празник, който естествено обединява ученици, учители и родители. Тази година в програмата ще поставим акцент върху 150-годишнината от Априлското въстание - тема, която беше във фокуса на нашата работа през април и която вдъхнови редица инициативи и възпоменателни събития. Специален акцент на концерта на БУ „Слово“ в Оксфорд ще бъде представянето на новия ни ученически изследователски проект по Националната програма на МОН „Неразказаните истории на българите“ - „Гласът от Лондон: Историята на българската секция на Би Би Си“.
- Осъзнават ли днес българските ученици зад граница делото на светите братя Кирил и Методий?
- Да, когато това дело им бъде поднесено по разбираем, жив и съвременен начин. Нашата задача като учители е да го направим близко до децата и да покажем, че то не е само част от миналото, а има пряко значение и днес.
През миналата учебна година отбелязахме важни годишнини, свързани с глаголицата и покръстването на България, с множество инициативи и в сътрудничество с Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. И тази година в седмицата около 24 май традиционно ще проведем беседи, открити уроци, ще предложим интерактивни занимания, посветени на българските букви и силата на словото.
- Какво ще пожелаете на читателите на БГ БЕН по повод 24 май?
- Пожелавам им да пазят и обичат българското слово където и да се намират. Нека 24 май ни напомня, че силата ни е в българския език, знанието и паметта, които ни свързват.
