В Деня на народните будители почитаме делото на хората, които са отдали своя живот в борбата за просвета и знания

На 1 ноември България отбелязва Деня на народните будители, които са отдали живота си в името на българската просвета и култура. Вероятно няма българин, който да не е благодарен за това, което днес имаме, именно заради жаждата и борбата на предците ни, отстоявали българщината. Не само в България, но и във всички краища по света този ден се отбелязва като свещен. В българските неделни училища се организират специални уроци, посветени на народните будители. Учителите разказват на децата ни за Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Васил Априлов, Неофит Рилски, Иван Вазов, Васил Левски и още много други.

Именно на тези будни българи дължим всичко, което сме днес, включително и правото да вървим през живота с високо вдигнати глави, независимо къде се намираме по света. Вестник БГ БЕН като пазител на българските традиции и обичаи, история и култура в Обединеното кралство продължава традицията да ви среща и запознава с българите днес, които зад граница споделят и отстояват българското. Затова даваме трибуна на хората, които обединяват в името на българското! Но специално тук ще ви срещнем с инициатора за превръщането на Деня на народните будители в официален празник на страната.

Няколко любопитни факта за Деня на народните будители

Този празник се чества за първи път в Пловдив през 1909 година, в деня на свети Иван Рилски, много преди 1 ноември да стане официален празник на България. Едва през 1922 година се взима решението това да стане факт.

От сведенията и документите, които се съхраняват в Националния исторически музей на България, разбираме, че човекът, по чиято инициатива 1 ноември става официален празник и Ден на народните будители е Стоян Омарчевски (1885-1941). Той е роден на 24.12.1885 г. в Нова Загора. Завършил е специалностите „Философия“ и „Право“ в Софийския университет. Стоян Омарчевски е бил депутат от БЗНС в няколко Народни събрания на България. От 1920 г. до Деветоюнския преврат през 1923 г. е министър на народното просвещение.

Днес неминуемо свеждаме глави пред делото на българските народни будители. Защото то е не само наше наследство, с което можем да се гордеем, но и верен компас за това къде и кои сме днес. И колко достойни наследниците сме на предците ни, които са отдали живота си в борба за просвета и българщина.