В БНУ „Д-р Петър Берон“ в Нортхемптън заздравяват връзката на децата с България

Кремена Минчева е родена на 15 август 1977 г. в град Добрич. Завършила е Природо-математическа гимназия, а след това следва във Варненски свободен университет „Черноризец Храбър“, където завършва специалността „Журналистика“. В продължение на две години е работила като радиоводещ във FM Plus – Варна, където развива уменията си за общуване с хора и представяне на информация.

Преди дванадесет години житейският й път я отвежда във Великобритания. От единадесет години работя в Abbey Centre в Нортхемптън, където днес се помещава и Българското училище „Д-р Петър Берон“. В момента е директор на учебното заведение и преподавател в предучилищната група. Предстои да започна курс към Софийския университет „Св. Климент Охридски“, който ще й даде право да преподава в български училища в чужбина. Планира да продължи образованието си с магистратура по „Педагогика“ и „Филология“.

- Госпожо Минчева, българско училище „Д-р Петър Берон“ в Нортхемптън отвори врати в началото на тази учебна година. Как се стигна до идеята за създаването на този филиал към българското училище „Васил Априлов“ в Портсмут?

- Идеята за създаването на Българско училище „Д-р Петър Берон“ възникна съвсем спонтанно по време на новогодишно тържество. Тогава Стефан Цветков сподели, че вижда в мое лице човек, готов да поеме отговорността за създаването на българско училище в Нортхемптън. След кратко проучване и благодарение на съдействието на Кремена Урумова и Нено Динев стана ясно, че ще имаме честта да бъдем филиал на БНУ „Васил Априлов“ в Портсмут. Така на 12 септември 2026 година прозвуча първият училищен звънец в нашето училище.

- Защо избрахте патрон на училището Ви да бъде доктор Петър Берон?

- Изборът на името „Д-р Петър Берон“ не е случаен. Този велик български просветител е оставил трайна следа не само в историята на България, но и във Великобритания чрез своята интелектуална дейност. За нас той е символ на знанието, просвещението и стремежа към развитие. Допълнително вдъхновение ни дава и идеята на моя колега Стефан Цветков за издигане на паметник на Д-р Петър Берон в Нортхемптън. Надявам се един ден градът да има два значими символа на българската общност – нашето училище и неговия паметник.

- Каква е емоцията да се докоснете до света на първокласниците и да им предадете първите знания и умения?

- Емоцията от откриването на училището е трудно да бъде описана с думи. Това е преживяване, което човек изпитва може би веднъж в живота си. Да видиш детските очи, вперени в теб, да усетиш желанието им да чуват и говорят български език, е нещо невероятно. За мен лично това беше силно и разтърсващо преживяване, което ще остане завинаги в сърцето ми.

- Започнахте първата учебна година за училището с 25 първокласници. Има ли сред тях деца, които за първи път ще се докоснат до родния си език?

- В момента в училището се обучават 25 деца, разпределени в предучилищна група и първи клас според възрастта и нивото си на владеене на български език. Сред тях има и деца, които за първи път се докосват до родния си език. Това прави нашата мисия още по-важна и отговорна.

- На тържествената церемония по откриването на училище „Доктор Петър Берон“ спазихте всички български традиции – от питката с шарената сол и мед до българските народни танци. Имат ли нужда българите в чужбина да са близо до корените си и ще бъдат ли българските ценности, история и народни традиции във фокуса на обучението на българските ученици във вашето училище?

- Още при откриването си поставихме специален акцент върху българските традиции и обичаи. Закичихме всяко дете със здравец, посрещнахме гостите с пита, мед и шарена сол, а празникът завърши с българско хоро. Вярвам, че българите по света имат нужда от повече моменти, които ги доближават до корените им. Независимо къде живеем, ние оставаме българи и сме длъжни да пазим своята история, култура и традиции.

По тази причина основна цел на училището е съхраняването на българската идентичност. Освен обучението по български език и литература, децата изучават история и география на България чрез интерактивни и интересни уроци, съобразени с възрастта им. Организираме часове по народни танци, отбелязваме християнските празници и се стремим да съхраняваме българските обичаи. В момента дори подготвяме изработването на народни носии за нашите ученици.

- Оттук нататък – какви цели си поставяте за развитието на училището?

- Фокусът ни е върху свободното устно изразяване, четенето с разбиране и правилното писане. Но нашите цели не се изчерпват само с академичните знания. Искаме да възпитаваме у децата християнски ценности, да заздравяваме връзката им с България и да изградим у тях самочувствие и лидерски качества. Нашето желание е училището да бъде не просто място за обучение, а културен център на българската общност в Нортхемптън.

- Днес много се говори затова как социалните мрежи, телефоните и изкуственият интелект променят света, както и този на децата. Сериозни стъпки се предприемат за забраната на телефоните в училищата. Вие как ще се справите с този проблем?

- Що се отнася до технологиите и изкуствения интелект, смятам, че децата първо трябва да открият собствените си възможности да мислят, създават и творят самостоятелно. Едва след това могат да използват технологиите като помощно средство. В нашето училище децата не носят мобилни телефони и се стремим да запазим това правило възможно най-дълго, защото вярваме в силата на живото общуване, въображението и творческата мисъл.

- На 1 ноември България отбелязва Деня на народните будители, един празник, който е само български. Вие как ще го отбележите и днешните ученици осъзнават ли точно каква е ролята на будителите?

- Особено внимание отделяме и на Деня на народните будители. Подготвили сме специална програма, чрез която децата ще се запознаят с живота и делото на Д-р Петър Берон, Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Христо Ботев и Васил Левски. Ще организираме игра под надслов „Мисията на будителите“, а най-важната задача ще бъде всяко дете да довърши изречението: „Аз съм будител, когато...“. Така ще помогнем на учениците да осъзнаят, че всеки човек може да вдъхновява и да променя света около себе си.

- Смятате ли, че днес има съвременни будители и кои са те?

- Убедена съм, че будители има и днес. Будителят не е професия, а начин на живот. Това е човек, който работи със сърце, вдъхновява околните и променя обществото към по-добро. За мен съвременни будители са личности като Учителя Тео, писателката Катя Антонова, диригентът Йордан Камджалов, Теодора Пападопулова, Добри Божилов и много други хора, които чрез труда и примера си помагат на обществото да се развива.

- Според Вас, кои са основните ценности, които трябва да предадем на подрастващите?

- Вярвам, че основните човешки ценности не се променят с времето. Това са семейството, здравето, свободата, моралът, човечността, любовта и състраданието. Именно върху тези ценности трябва да изграждаме бъдещето на децата си.

- Прави впечатление, че през последните години непрекъснато се откриват нови български неделни училища в Англия. До колко това се дължи на осъзнатата необходимост децата да са близо до родината си?

- За мен откриването на все повече български училища във Великобритания е огромен повод за гордост. Това показва колко силно българите в чужбина желаят да запазят връзката си с Родината. Българският език трябва да се говори и пише не само у дома, но и в образователна среда. Българските училища са мястото, където децата не само получават знания, но и изграждат своята национална идентичност.

- Какво ще пожелаете по повод Деня на народните будители на учителите и учениците, които се обучават в българските училища на територията на Великобритания? 

Ако трябва да отправя едно послание към учители, ученици и родители, то би било следното:

Към учителите: Сейте семената на знанието и с търпение жънете плодовете на своя труд.

Към учениците: Бъдете любознателни, старателни и жадни за знания. Не спирайте да мечтаете и да откривате света около себе си.

Към всички българи по света: Бъдете вдъхновени да творите, да създавате и непрекъснато да се усъвършенствате. Защото най-голямото богатство, което можем да оставим на децата си, е любовта към знанието, към България и към собствените ни корени.