Приоритетът на ИАБЧ за 2027 г. е работата с българските училища и с българските културни сдружения в чужбина
Агенцията за българите в чужбина е първото работно място на Райна Манджукова, където тя работи от 1993 до 2007 г., когато я напуска, за да преследва друга своя мечта - автор и водещ на предаване за българите в чужбина „Облаче ле бяло.“ Оглавявала е Държавната агенция за българите в чужбина и в периода от август 2009 г. до май 2010 г., а през юли 2022 г. е назначена отново за изпълнителен директор на трансформираната вече в Изпълнителна агенция за българите в чужбина.
Със своята работа Райна Манджукова многократно е доказвала своята всеотдайност към каузите на сънародниците ни зад граница.
И тази година агенцията имаше много инициативи, насочени към българите в чужбина, и най-вече - към децата, които живеят и растат далеч от родината си.
Райна Манджукова даде специално интервю за вестник БГ БЕН, в което говорим за работата на институцията през годината.
- Госпожо Манджукова, тази година за отличието „Българка на годината - Света Злата Мъгленска“ на ИАБЧ бяха номинирани 29 българки от 11 държави. То беше присъдено от авторитетното жури на Елка Рускова от Сиатъл. Трудно ли беше решението, предвид факта, че толкова много българки в чужбина имат големи заслуги?
- Изключително трудно беше решението на журито, защото от година на година отличието „Българка на годината“ става все по-разпознаваемо и все по-желано от нашите сънародници в чужбина. Това изключително много ме радва, защото означава, че трудът и усилията на тези българки не остават незабелязани от хората, на които те ги посвещават, а това е най-важното.
Те не го правят за награда. Правят го за своите хора, за онези, които са около тях. Правят го, за да могат хората в тяхната общност или организация да останат свързани с България. За тази кауза инвестират своите сили, понякога здравето си, както и времето, което иначе биха посветили на семействата си.
Затова от година на година кандидатурите и номинациите, които получаваме за участие, са все по-качествени, а жените - с все по-мащабна дейност. Съответно вземането на решение никак не е лесна.
Тази година наистина беше много трудно, защото имаше още няколко изключително сериозни претендентки, които всъщност отличихме с отделни награди за техните заслуги в сферите, в които се изявяват.
- Какво стои зад тези 29 вдъхновяващи българки, които продължават всеотдайно да защитават връзката с България, с българските ценности и традиции?
- Много работа. Това е основното, което стои зад тези 29 номинации. Много работа, много всеотдайност и желание, които всяка от дамите влагат.
- Тази година от Великобритания бяха номинирани две заслужили българки - Валентина Александрова-Кирова, която е директор на Българското училище „Иван Станчов“ в Лондон и „Слово“ в Оксфорд, и Десислава Радуловска, ръководител на фолклорна танцова формация „България“ в Централна Англия и директор на Българската културна общност в Обединеното кралство. Какво искате да им кажете днес?
- Искам да им кажа, че това, че не са станали носителки на наградата „Българка на годината“, по никакъв начин не обезценява и не омаловажава положените от тях усилия.
Валентина Александрова-Кирова я познаваме отдавна. Доскоро тя беше директор на Българското училище в Оксфорд, а отскоро е поела ръководството и на най-старото и смея да кажа, доскоро най-силно развитото българско училище във Великобритания - „Иван Станчов“. Неговата доскорошна директорка - госпожа Снежина Мечева, всъщност е сред първите носителки на наградата „Българка на годината“.
Много ми е приятно, че сред номинациите се появяват и млади хора. Такъв е случаят с Десислава Радуловска. Показателно е може би и това, че тази година от Лондон имаме представителки както на българка от областта на образованието, така и на българка от сферата на фолклора. Тук е моментът да кажа, че именно тези две направления са най-силно застъпени сред номинираните за „Българка на годината“ през всичките издания на наградата.
Затова номинацията на Десислава Радуловска, която въпреки младостта си вече има толкова постижения в сферата на българския фолклор, е много добра и показателна за развитието на нашите общности в чужбина.
И все пак, за да се върна към въпроса какво искам да им кажа! Искам да подчертая, че най-важната награда за тях е самата номинация. Тя е признание, че хората около тях са забелязали труда им и са пожелали той да бъде отличен с тази награда.
Всяка номинирана българка получава грамота. Техните грамоти вече са в Посолството на Република България в Лондон. Предполагам, че ще бъдат връчени от организациите, които са ги номинирали, може би дори в тържествена обстановка. Това вече е въпрос на избор от страна на самите номинирали ги организации.
- На 14 октомври в София беше учреден клуб на носителките на отличието „Българка на годината - Света Злата Мъгленска“. Има ли дами от Великобритания в него и каква е целта на организацията?
- Естествено, че има дами от Великобритания. Имаме две носителки на наградата „Българка на годината“ от тази страна. Това са, както вече споменах, основателката и доскорошна директорка на Българското училище „Иван Станчов“ - госпожа Снежина Мечева, която е носителка на наградата за 2013 година, както и известната в цял Лондон, а и не само, Десислава Стефанова - ръководител на Българския лондонски хор, а вече и на Хора на българите в Цюрих. Тя получи отличието през 2017 година.
Всъщност този клуб обединява всички „българки на годината“ - всичките 17 досегашни носителки на наградата. Идеята е те да обединят своите знания, умения, сили, влияние и авторитет в общностите, в които работят, в името на добри каузи, които сами ще предлагат и реализират. Ние от Агенцията за българите в чужбина ще им оказваме подкрепа.
- През месец октомври посетихте Лондон и бяхте сред официалните гости на спектакъла, с който самодейният танцов състав „Фолклорна магия“ отбеляза 10 години от създаването си. Какво си мислехте, докато гледахте 130-имата участници от 5 държави да танцуват на една сцена?
- Нищо не мислех. Плаках, както винаги. Освен това участниците не бяха от пет държави, а от седем. Но искам да ви кажа, че това не е нещото, което ме впечатли най-силно.
Единението на нашите фолклорни състави на сцената съм го виждала много пъти, на различни места по света. Разбира се, самият спектакъл „Пътуване към корените“ на Лютвие Генчева, който обединява именно тези 130 участници от седем държави, за които говорите, е прекрасен. Но искам да ви кажа, че не по-малко силно ме впечатли това, че хора от други фолклорни състави, от други държави, дойдоха просто за да гледат, да бъдат зрители и да покажат съпричастност. Дойдоха, за да прегърнат Даниела Георгиева, естествено, притеснена до краен предел, както всеки организатор на подобно събитие, да й кажат: „Ти можеш!“, „Всичко ще бъде прекрасно!“, а след това да заемат местата си в залата и да аплодират участниците.
Искам специално да разкажа и за хората от ансамбъл „СамоДиви“ от Инсбрук, Австрия. Те дори не бяха в залата. Бяха горе, в кетъринг зоната, където се подготвяше вечерята за участниците, и помагаха в кухнята. Ето това ме впечатлява най-много. То означава, че вече има създадена общност и тази общност се подкрепя взаимно. Това е нещо изключително ценно и към него лично аз винаги съм се стремяла в мечтите си, когато започваме да създаваме една общност. Така беше с българските училища в чужбина, така е сега и с фолклорните състави.
Случи се и още нещо много хубаво, свързано с младежкия фолклорен състав „Младост на мегдана“ - другата рожба на Лютвие Генчева. По време на концерта обявих от сцената, че съставът се нуждае от 3500 евро, за да има възможност да се събере на лагер в България.
Веднага след концерта към мен се обърнаха Михаил и София Стоянови - създателите на благотворителната асоциация „Малката България“ в Кеймбридж. Те предложиха да организират онлайн кампания за набиране на средства в подкрепа на състава. Инициативата бързо даде резултат. Само за пет дни бяха събрани повече от 1400 паунда, а кампанията продължава.
- Успяхте ли да се срещнете с други българи, които живеят, работят и популяризират българската култура и традиции на английска територия?
- Ами нека първо да кажа, че всъщност аз бях в отпуск. Не бях в командировка, а бях там, защото исках да бъда с нашите хора от фолклорните състави, да подкрепя моята любима „нестинарка“ Даниела Йорданова, да гостувам на обичаната ми приятелка Снежина Мечева, да се видя с познати и да се запозная с нови хора. Така се случи например с Михаил и София.
Познавахме се само на институционално ниво и много ми беше приятно, когато при запознанството ни те казаха: „Всъщност Вие ни помогнахте“. Много обичам да получавам такова признание - някой да ми каже: „Вие ни помогнахте, благодарим Ви!“. Така се запознах и с прекрасната Мария Георгиева от музикалната школа „Ми Минор“.
Много съм щастлива, че успях да се срещна и с новоназначения директор на Българския културен институт - госпожа Поля Станчева. С нея се познаваме отдавна, а тази година заедно осъществихме едно много важно и полезно пътуване при българите в Южна Америка. Радвам се на тази среща, защото успях да я запозная с ценни хора във Великобритания и по този начин да допринеса за създаването на бъдещи полезни контакти между нашия културен институт и българската общност. Това ще бъде в полза на задачите, които институтът си поставя, а именно да представя българската култура зад граница.
- Изпълнителната агенция за българите в чужбина има сериозен приоритет, свързан с децата, които растат зад граница. Това лято направихте специален лагер в Бродилово за победителите в различните детски конкурси, които организира агенцията. Ще продължите ли работата в тази насока и през следващата година?
- Лагерът наистина е специален, но всъщност е поредният от една дългогодишна традиция. Идеята децата, които са победители в конкурсите на Агенцията за българите в чужбина - литературния конкурс „Стефан Гечев“, конкурса за рисунка „България в моите мечти“ и музикалния конкурс „Любка Рондова“, да получават като награда гостуване в родината, датира още от създаването на конкурсите. В началото е имало само един - литературният, а впоследствие към него се прибави и конкурсът за рисунка.
Още тогава с идеята наградата да бъде не материална - подарък, грамота, книга или нещо подобно, а именно гостуване в България, си поставихме две цели. От една страна, децата да посетят родината, а от друга, и това е по-важното, да имат възможност да бъдат заедно с други българчета от чужбина.
Тази практика съществуваше от 1995 до 2003 година, след което по ред причини беше преустановена. От 2023 година обаче я възстановихме и вече за четвърта поредна година нашите деца летуваха в Бродилово. Естествено, ще продължим работата си в тази насока.
Нещо повече - по желание и по идея на нашите сънародници в чужбина ще се опитаме да организираме и лагери за деца от българските общности зад граница. Те ще бъдат с продължителност пет или десет дни и за разлика от лагера в Бродилово, който е подарък за победителите в конкурсите, няма да бъдат безплатни, а платени. Въпросът е, че освен почивката децата ще имат възможност да участват в различни занимания - да творят, да рисуват, да говорят на български език, да играят хора.
Това е една предстояща инициатива, която ще организираме с наши партньори от няколко неправителствени организации и която преследва същата цел - децата да имат повече възможности да опознават България по най-живия начин.
- Какви са приоритетите на Изпълнителната агенция за българите в чужбина през 2027 година и има ли нови проекти и цели, свързани с българите зад граница?
- О, какъв хубав въпрос! Приоритетите ни остават същите - работата с българските училища и с българските културни сдружения в чужбина. Както винаги, приоритет са децата и инициативите, насочени към тях.
Ще продължим да развиваме и дейностите си, свързани с организационното структуриране на българските общности. След двете успешни издания на семинара „Модели на създаване управление и комуникация в различни български организации в чужбина“ - в Будапеща (2025) и Виена (2026), следващата година нашите сънародници в Хага пожелаха те да бъдат домакини на срещата. Така че и тази инициатива е във фокуса на вниманието ни.
Друг важен акцент са културните сдружения. Миналата година учредихме, а тази година получихме регистрация на Асоциацията на българските културни сдружения в чужбина. Тя вече проведе първото заседание на своя управителен съвет миналата събота и предстои активно да започне набирането на членове.
И едно от първите големи събития, които планираме да организираме съвместно с Асоциацията на българските културни сдружения в чужбина, е творческата среща „Българи - творци в странство“. Вече трета година не ни достигат силите да я осъществим. Искрено се надявам през 2027 година да успеем. Разбира се, тук нещата опират до финансирането и ситуацията е сложна, но се надяваме да реализираме този голям проект.
Идеята е да съберем представители на различните видове изкуства от целия свят - музиканти, писатели, художници, фотографи, филмови и театрални дейци. В продължение на една седмица - от 1 до 6 септември, столицата на България да се превърне и в столица на световната българска култура.
Сред приоритетите ни са и медиите зад граница. Нека да припомня, че на медийната среща в Будапеща, където с вас се видяхме скоро, за пореден път поставих въпроса за създаването на Асоциация на българските медии в чужбина. Този път сякаш получих доста сериозна подкрепа от вашите колеги - представителите на българските медии зад граница.
Надявам се наистина в рамките на 2027 година да успеем да създадем тази асоциация. Опитът с Асоциацията на българските училища в чужбина и Асоциацията на българските фолклорни състави в чужбина показва, че именно чрез такова обединяване по видове дейност може да се постигне реално партньорско взаимодействие с българските държавни институции. В резултат на това може да се стигне и до финансово подпомагане, основано на реални проекти, а не предоставяно инцидентно.
- А какво ще пожелаете на читателите на вестник БГ БЕН?
- Същото, което съм ви пожелала и преди няколко години, когато имахте юбилей - кураж и сили! Защото вие сте сред последните мохикани, които продължават да отстояват печатното издание.
При последното си пътуване до Великобритания видях нещо, което ми беше изключително приятно - вестника пред църквата, вестника в Българския културен институт, видях и как хората си го взимат. Нужни сте! Хората ви искат! Продължавайте и не се предавайте!