Кметовете в Англия получават повече власт върху големите строителни и инфраструктурни проекти
Кметовете в Англия са на път да получат значително по-голяма роля при вземането на решения за големи строителни и инфраструктурни проекти. Предстоящи предложения на британското правителство предвиждат те да могат да се намесват при ключови заявления за планиране, когато проектите имат съществено значение за икономическия растеж и развитието на съответния регион.
Според новия модел кметовете ще могат да поемат разглеждането на определени заявления, които обичайно са в правомощията на местните съвети, и да разпореждат проектите да бъдат одобрени или отхвърлени. Идеята е правомощията на избраните регионални кметове да се доближат до тези, с които вече разполага кметът на Лондон.
Реформата е подкрепена от десет кметове от различни политически партии и е част от по-широката политика за децентрализация на решенията, свързани с жилищното строителство и регионалното развитие.
Новите критерии касаят сгради с над 150 жилища и над 30 метра
За първи път извън Лондон ще бъдат определени национални критерии, по които даден проект може да попадне в обхвата на новите правомощия.
Сред тях са жилищни схеми с повече от 150 жилища, търговски обекти с площ над 15 хил. кв. метра, както и сгради с височина над 30 метра – приблизително десет етажа.
Целта е кметовете да могат да се намесват при проекти с регионално значение, без това да измества ролята на местните власти при по-голямата част от заявленията за строителство. Предвижда се също така кметовете да могат да предоставят предварително разрешение за развитие на определени терени. Така при предварително одобрени параметри строителството може да започне, без предприемачът да преминава през пълната процедура по подаване на индивидуално заявление за разрешение.
Новите правомощия няма да премахнат съществуващите механизми за контрол. Всяко решение ще трябва да бъде съобразено с действащите правила за планиране, местните устройствени планове и националната политика. Инвеститорите ще запазят правото си на обжалване, а британските министри ще могат да се намесват в отделни случаи.
Местните власти остават основният център на решенията
Правителството подчертава, че общинските съвети ще продължат да разглеждат и решават по-голямата част от заявленията за строителство.
Данните от последните години показват, че част от местните власти вече надхвърлят поставените им цели за жилищно строителство. За три години в Салфорд са построени 7584 жилища при цел от 4249. В Лийдс са изградени 11 690 жилища при изискване за 10 151, а в Ноусли – 1888 при поставена цел от 772.
Аргументът зад реформата обаче е, че големите проекти често имат въздействие, което излиза извън границите на една община. Затова и решенията за тях трябва да могат да бъдат координирани на регионално ниво.
Повече контрол и върху парите за жилища
Разширяването на правомощията няма да се ограничи само до системата за планиране. Кметовете ще получат и по-голяма роля при определянето на начина, по който се използва националното финансиране за жилищно строителство в техните райони.
Държавната агенция Homes England ще продължи да ръководи най-големите проекти, но финансирането и експертният ѝ капацитет ще бъдат насочвани в по-голяма степен към приоритети, договорени с местните кметове.
Част от националния фонд за земя и инфраструктура на стойност 1,3 млрд. паунда вече е насочена към седем от най-утвърдените кметски района. Допълнително са предвидени 234 млн. паунда за финансиране на проекти върху изоставени индустриални терени, както и 1,5 млрд. паунда чрез Фонда за ускоряване на жилищното строителство.
Кметовете извън Лондон ще получат възможност и да въвеждат такса върху определени строителни проекти, с която да се финансира изграждането на необходимата инфраструктура.
Механизмът ще бъде сходен с използвания в Лондон модел за финансиране на големи транспортни проекти, включително линията Elizabeth. Идеята е част от стойността, създавана от новото строителство, да бъде връщана под формата на инвестиции в транспорт, обществени услуги и друга инфраструктура.
Предстоящата реформа е пореден опит на британското правителство да ускори жилищното строителство, като прехвърли повече решения и финансови инструменти извън централната администрация. Големият въпрос ще бъде дали концентрацията на повече правомощия в ръцете на регионалните кметове ще съкрати процедурите и ще отключи нови проекти, без да засили напрежението между регионалните и местните власти.
