Фестивалът „Над дъгата“ вече се утвърди като сцена на международната музикална общност

В края на месец март в английската столица се проведе Шестия пролетен фестивал за млади музиканти „Над дъгата“, организиран от ръководителя на Школата по пиано и пеене в Лондон (Rosi Piano & Vocal School, London) Роси Китанова. В него се включиха над 290 деца от девет държави. Естествено, най-голямата емоция беше за младите таланти, които показаха завидни творчески заложби.

Събитието беше частично финансирано от Art Council England, а медийни партньори бяха вестник БГ БЕН u Изпълнителната агенция на българите в чужбина.

Росица Китанова, която е възпитаник на АМТИИ - Пловдив и от 2010 година живее в Лондон, даде специално интервю за вестник БГ БЕН.

БГ БЕН

- Госпожо Китанова, как ще определите Шестия пролетен фестивал „Над дъгата“, който вече стана традиционен не само за българската общност, но и за младите таланти от редица държави?

- Шестото издание на фестивала беше едно истинско доказателство, че „Над дъгата“ вече е много повече от събитие - това е международна музикална общност. Тази година в двете части на фестивала (виртуална и концерт на живо) в Лондон се включиха изпълнители от Великобритания, България, Норвегия, Германия, Мароко, Испания, Кипър, Италия и САЩ, което го направи още по-пъстър и вдъхновяващ. Срещат се деца, учители и семейства от различни държави, обединени от любовта към музиката. Това е място за вдъхновение, приятелства и израстване.

- Кое е онова нещо, което Ви дава сили да го организирате всяка година?

- Това е въпрос, който често ми задават, а истината е, че дори аз трудно мога да го обясня. Най-голямата ми мотивация са децата - радостта в очите им, тяхното развитие и увереността, която придобиват с всяко участие. Това ме вдъхновява да продължавам и да развивам фестивала с нови идеи. Всеки техен успех е и наша обща радост.

- Колко участници се включиха в шестото издание на фестивала и увеличават ли се всяка година младите таланти, които искат да представят своето творчество?

- Да, определено. Тази година имахме над 290 участници от различни държави и всяка година интересът расте. Това ни радва и ни показва, че фестивалът стига до все повече млади таланти. За нас това е знак, че създаваме нещо стойностно.

- Може би ще запомните тазгодишното издание с изненадата, която дойде от техническите проблеми. Те оказаха ли се стимул за още по-добро представяне на участниците?

- Определено да. Въпреки трудностите с озвучителната система на залата, това беше може би най-силният момент на фестивала. Децата продължиха да пеят без музика и микрофони с невероятен дух и увереност. Публиката не спираше да ги аплодира и подкрепя. Това не беше просто ситуация, а истински урок - за тях, за нас, за всички. Музиката спря, но те не. Именно в такива моменти се ражда истинската сила на артиста.

- Утвърди ли се този фестивал не само като сцена за изява на млади таланти, но и за техните учители, които с резултатите на своите възпитаници показват и своите умения?

- Да, и това е една от най-красивите страни на фестивала. Видяхме срещи между учители, които не са се виждали от години, както и емоционални моменти между ученици и техни преподаватели. Това създава усещане за общност, което е безценно. Фестивалът се превръща в място за споделяне на опит и вдъхновение и за преподавателите.

- Много голям е възрастовият диапазон на младите музиканти. Какво беше характерното в тазгодишното издание?

- Много широк - от 5 до 19 години. Това прави фестивала още по-пъстър и вдъхновяващ. Всеки възрастов етап носи своята емоция и различна сценична енергия.

- Какви бяха критериите, по които тазгодишните участници бяха оценявани?

- Най-важното за нас винаги е отношението към музиката, връзката с публиката и личното присъствие на сцената. Не търсим перфектност, а емоция, креативност и дух. Всеки участник има своя уникален начин да изрази себе си чрез музиката.

- В началото идеята беше да се поощряват всички таланти, за да се стимулират към нови творчески успехи. Ще премине ли фестивалът „Над дъгата“ към все по-голямо утвърждаване на конкурсния характер?

- Не, идеята ни е различна. Конкурси има много, но „Над дъгата“ е място за подкрепа, вдъхновение и развитие, а не за съревнование. За нас най-важно е всяко дете да се почувства уверено и оценено.

- „Над дъгата“ дава възможност да си сверите часовниците в школи от различни държави. Как се развива музикалното образование сред българските деца в Обединеното кралство?

- Развива се много добре. Има все повече деца, които се занимават сериозно с музика, както и отдадени учители, които работят с огромно желание и професионализъм. Това дава увереност, че българската музикална традиция се запазва и развива и извън страната.

- Фестивалът тази година включваше и музикални работилници, и сесии за вдъхновение. Кои утвърдени изпълнители се включиха в тази инициатива?

- Тази година имахме удоволствието да поканим млади, но вече утвърдени музиканти като Преслава Владимирова - пианистка и студентка по музика в Kings College, Лондон, и Боян Иванов - кларнетист и учител, които споделиха своя опит и вдъхновение с децата. Също на нашата сцена бяхме поканили Сали Кънчева - дългогодишна преподавателка по пиано и композитор, която представи на нашите участници и учители своята книга „Приключенията на Ели със Санди Сенд и морските обитатели” - 13 вълшебни истории с пиеси за пиано. Тяхното присъствие беше изключително ценно за участниците.

- Успяхте ли с този нов елемент във фестивалната програма да стимулирате децата, които се занимават с музика?

- Да, и то много. Получи се изключително естествено и вдъхновяващо. Исках фестивалът да не бъде просто концерт, а преживяване със смисъл. И мисля, че го постигнахме. Децата получиха не само сцена, но и вдъхновение и посока.

- Сега, след Шестия пролетен фестивал „Над дъгата“, замислен впрочем по времето, когато светът беше затворен заради пандемията от коронавирус, какво предстои?

- Предстои да продължим да развиваме фестивала с още повече идеи и възможности за младите музиканти. Вече мислим за следващото издание и как да го направим още по-вдъхновяващо. Нашата цел е да надграждаме всяка година.

- Предстои един от най-красивите празници - Възкресение Христово. Какво ще пожелаете на нашите читатели?

- Пожелавам на всички здраве, светлина и вдъхновение. Нека празникът донесе повече доброта, надежда и вяра в красивите неща - като музиката! Нека не забравяме колко силно може да ни свързва тя!