Българският президент: ЕС има потенциал за стратегическа автономия и възстановяване на лидерската си роля

Европейският съюз разполага с необходимия потенциал да постигне стратегическа автономия и да възстанови водещите си позиции на глобалната сцена. Това заяви президентът Илияна Йотова по време на среща с ръководителите на дипломатическите мисии на държавите членки, проведена в рамките на приключващото Кипърско председателство на Съвета на ЕС.

По думите ѝ Европа следва да отстоява ясна и консолидирана позиция по отношение на глобалните конфликти, а инициативите на председателството, преминало под мотото „Автономен съюз, отворен към света“, очертават рамката на тази стратегическа визия.

В рамките на продължилата над два часа дискусия държавният глава и посланиците обсъдиха ключови теми за бъдещето на ЕС – от разширяването до икономическата стабилност и развитието на съюза. Йотова открои сигурността като водещ приоритет във всичките ѝ измерения.

Според нея, в условията на променящ се международен ред, Европейският съюз трябва да засили отбранителния си капацитет и да изгради цялостна политика за сигурност и отбрана. В този контекст тя подкрепи укрепването на европейския стълб в рамките на НАТО и подчерта значението на българските проекти в отбранителната сфера, включително по инструмента SAFE.

В изказването си Йотова акцентира и върху енергийната зависимост на Европа, посочвайки, че съюзът изостава в изграждането на Енергийния съюз и в развитието на ефективни механизми за диверсификация. Като пример тя даде стратегически инициативи с българско участие, сред които Вертикалният газов коридор и проектите за пренос на зелена енергия от Азербайджан.

Като ключов фактор за преодоляване на натрупващите се кризи беше откроена необходимостта от засилване на индустриалното производство в ЕС, координирано между държавите членки. В същото време беше отчетено и изоставането на Европа в развитието на високите технологии и изкуствения интелект. Президентът подчерта, че България има потенциал в тази сфера и е сред шестте държави, избрани от Европейската комисия за изграждане на гигафабрика за изкуствен интелект.

Значително внимание беше отделено и на Многогодишната финансова рамка на ЕС. Йотова отбеляза, че новият подход към финансирането среща съпротива сред част от държавите членки, като изрази резерви по отношение на евентуалното обединяване на Общата селскостопанска политика и кохезионната политика. По думите ѝ бъдещият бюджет трябва да съчетае финансова стабилност с продължаване на политиките за сближаване на жизнения стандарт.

В отговор на въпроси за бъдещето на съюза, президентът заяви, че балансът между национален суверенитет и европейска интеграция следва да се постига чрез силни национални позиции и консенсусни решения. Тя отново се обяви против разделянето на държавите членки на различни скорости.

Темата за разширяването също беше във фокуса на разговорите. Йотова подчерта, че всяка кандидатстваща държава трябва да изпълни всички критерии за членство, като по отношение на Република Северна Македония акцентира върху необходимостта от спазване на общоевропейската позиция от 2022 г., включително гарантирането на човешките права.

По време на срещата европейските посланици поставиха и въпроси, свързани с вътрешнополитическата ситуация в България, като изразиха очаквания за устойчивост и стабилност. Президентът изрази категоричната си позиция, че външнополитическият курс на страната остава непроменен, като България ясно е заявила своята принадлежност към Европейския съюз.