България се прекланя пред паметта на Апостола

18 февруари 1873 година - черна дата в българската история и ден, изпълнен с много тъга и преклонение. Точно на тази дата преди 153 години е обесен Апостола на българската свобода Васил Левски. Смъртта му не просто бележи края на една човешка съдба, защото Апостола винаги ще остане в сърцата на българите, независимо колко сме разделени днес и какви ценности изповядваме.

Кулминацията на възпоменателните прояви е в родния град на Левски – Карлово, където ще бъде отслужена панихида в храм „Света Богородица“, а след това е шествието до родната къща на Дякона, където ще бъде връчена традиционната награда на комитета „В. Левски“. Вечерта е възпоменателната церемония на площад „В. Левски“, където ще бъдат поднесени венци и цветя.

От Къкринското ханче до бесилото

Васил Левски е заловен в Къкринското ханче на 27 декември 1872 г. Следват разпити в Търново и София, водени от специална османска комисия. Процесът срещу Левски не е обикновено съдебно дело, той е политически акт срещу идеята за българска свобода.

Дори в окови Левски отказва да се спаси за сметка на други. Поема цялата отговорност върху себе си, за да запази комитетската мрежа, която работи за извоюване на българската свобода. Османските власти не успяват напълно да разкрият мащаба на Вътрешната революционна организация. Въпреки това самопризнанията на заловени съратници и попадналите в турски ръце документи водят до неизбежната присъда - смърт чрез обесване.

Бесилото, издигнато край тогавашна София, е замислено като предупреждение. Но вместо това се превръща в символ, защото въжето не прекършва идеята за свобода - то я прави вечна!

Последният завет

На 6 февруари по стар стил в студеното софийско утро йеродякон Игнатий изрича последните си думи пред поп Тодор:

„Моли се, отче, не за мен, а за православна България!“.

С тези думи Левски прекрачва прага между историята и вечността.

153 години по-късно идеалът за „чиста и свята република“ остава най-високият морален стандарт за българското общество. Левски няма гроб - сякаш за да напомня, че той е навсякъде, където има стремеж към свобода, законност и равенство.

Спорът дали да го почитаме на 18 или 19 февруари е важен за хронологията, но не и за паметта. По-важното е, че българите продължават да се връщат към неговия образ като към огледало.

Защото Левски не е минало. Той и днес ни напомня за основни въпроси, на които ние, всички българи, трябва ежедневно да си даваме отговори. И да ги помним!