Британското правителство се извини за принудителните осиновявания

Британското правителство официално се извини за историческата практика на принудителни осиновявания в Англия, като призна институционалната отговорност на държавата за една от най-болезнените страници в следвоенната социална политика. Наред с извинението кабинетът обяви тригодишен пакет за подкрепа на стойност 4 млн. британски лири, насочен към хората, чиито животи са били засегнати от тези практики.

Извинението беше поднесено от министър-председателя Киър Стармър пред британския парламент в присъствието на представители на организациите, които от години настояват държавата да поеме отговорност за случилото се.

Според официалните оценки около 185 хил. майки, осиновени деца и техните семейства са били засегнати от практики, прилагани основно в периода между 1949 и 1976 г. Много неомъжени жени са били поставяни под силен обществен и институционален натиск да се разделят с новородените си, без да имат реална възможност за свободен избор. В резултат хиляди деца са били откъснати от биологичните си семейства, а в много случаи – и от собствената си идентичност.

„Срамът не е ваш. Никога не е бил ваш. Срамът е наш“, заяви Стармър, обръщайки се към присъстващите активисти. По думите му британската държава „дълбоко съжалява“ за причинените страдания и признава собствената си роля в съществуването на системи, които са позволили тези практики да продължат десетилетия.

Правителството приема, че отговорността не се изчерпва с публичното извинение. Финансовият пакет ще бъде използван за улесняване на достъпа до архивите по осиновявания, подпомагане на услуги за издирване и възстановяване на семейни връзки, както и за проекти, които да документират дългосрочните последици от принудителните осиновявания върху живота на засегнатите.

Сред организациите, които ще получат финансиране, са Coram BAAF, която подпомага достъпа до архивни документи, както и Family Connect, специализирана в подпомагането на хора, търсещи контакт със свои биологични роднини.

Министърът на образованието Бриджит Филипсън определи преживяното от майките и осиновените като „невъобразима болка“, подчертавайки, че държавата е лишила много семейства от възможността да изградят отношения, които никога не могат да бъдат възстановени напълно.

Освен финансовата подкрепа правителството планира да подобри достъпа до архивни документи, да разшири услугите за семейно посредничество, да работи съвместно с NHS England за по-добра психологическа и здравна помощ, да развива мрежи за взаимопомощ и да създаде консултативна група от хора с личен опит, която да наблюдава изпълнението на поетите ангажименти.

Извинението се отнася до историческите практики в Англия. Шотландия и Уелс вече са отправили свои официални извинения, докато в Северна Ирландия продължава подготовката на публично разследване на институциите за майки и бебета и други социални заведения, свързвани с подобни практики.

Британските власти подчертават, че съвременната система за осиновяване функционира при съществено различни правила, включително със законови гаранции за информирано съгласие и независим съдебен контрол. Въпреки това правителството признава, че отделни случаи на принудителни практики са били регистрирани и извън периода 1949–1976 г., което налага продължаващо изследване и наблюдение на последствията от историческите политики.