Създават Антология на българските писатели във Великобритания

Георги Н. Николов е роден на 29 януари 1956 г. в Бургас. Завършва специалност „Българска филология“ във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ през 1980 г. Дълги години работи като журналист в Бургас. От 2007 г. живее във Велико Търново, където пише на свободна практика. Печатал е в „Литературен фронт“, „Пламък“, „Септември“, „Струма“, „Море“, „Родолюбие“, „Родна реч“, „Език и литература“, „Морски вестник“, „Морски свят“, „Ек“, „КИЛ“, „Новият пулс“, „Словото днес“, „Везни“, „LiterNet“, „Литературен свят“, сп. „Палитра“, „Проглас“, „Издател“, Книги News, в сборници от научни конференции. Има публикации в издания на български език във Великобритания, Франция, Австрия, САЩ, Канада, Аржентина, Кипър и др. Превеждан на френски, испански, немски и гръцки език. Занимава се трайно с литературна история и критика. Интересува се от маринистика, ранни пътеписи на български автори и от творчеството на нашите писатели в диаспората от началото на ХХ век и до наши дни. Пръв носител на Национална награда за литературна критика и есеистика „Николай Петев“ (2016). Носител на Национална награда за литературна критика „Нешо Бончев“ (2021). Радетел за изграждане Център на българската книга по света и Музей на българската емиграция. Член на Съюза на българските писатели. Координатор за България на BCOAA - Confederation of Bulgarian cultural organizations and activist abroad (Конфедерация на българските културни организации и дейци в чужбина).

Издадени книги: „Пътища. Литературно-исторически щрихи и бележки“ (1995), „Морето в българската периодика и литература ХІХ-ХХ век. Преглед и опит за коментар върху синята тема“ (2009), „Български пера в чужбина. Пътеписи. Морски блянове“ (2010), „Творци и време. Литературно-исторически и критически бележки“ (2015), „Послания за бъдното: Интервюта“ (2016), „Съюз на българските писатели - Азбучник 1913-2016“, „Споделени слова“ (2019), „Българското море в сърцето на времето“ (2019), „55+ български автори в САЩ и Канада: Антология“ (2020, състав.), „Енциклопедичен справочник на българската литература, създавана в европейската, американската и австралийската диаспора в периода 19.-21. век“ (2021, състав.), „Морето в моя стих не е измислено. Българската маринистична лирика в периода 19.-21. век: Антология“ (2022, състав.), „Пътища към добротата“ (2023, „70 въпроса - 70 отговора. Литературна анкета“ (2024).

Георги Николов даде специално интервю за вестник БГ БЕН по повод новината, че той заедно с изявени на литературното поприще българи ще правят Антология на българските творци в Обединеното кралство. 

- Господин Николов, годината за българските писатели във Великобритания започна с добрата новина, че ще се направи специален алманах, в който ще бъде включено тяхното творчество. За първи път ли ще се издава Антология за българските творци на Острова и как се стигна до него?

- Всъщност идеята се роди по естествен път в общия процес за изучаване на творчеството, създавано от български писатели в диаспората. Веднага искам да уточня, че този процес у нас не е канализиран под егидата на някоя административна институция с допирни точки в динамичния процес на духовността. Ако има някакви такива „мероприятия“, те са епизодични и нетрайни - резултатите им потъват във времето, без да оставят трайни следи в съвременната национална памет. А нашите автори по света са пръснати буквално на всички обитаеми континенти, създават сериозни произведения и са ценени в съответната държава, където трайно са се установили. У нас идват, отпечатват поредното си заглавие, правят представяне и... дотук. Антологиите са един от начините тази културна празнина да бъде запълнена. Затова се родиха „Българското слово на литературния глобус: Антология“ (2018), „55+ български автори в САЩ и Канада: Антология“ (2020), „Енциклопедичен справочник на българската литература, създавана в европейската, американската и австралийската диаспора в периода 19.-21. век“ (2021). Що се отнася до Острова, подобно цялостно издание, доколкото съм осведомен, се прави за първи път.

- Защо решихте да направите тази антология и кой Ви подаде ръка, за да се осъществи тя?

- Това, което съм чел от наши писатели във Великобритания и личните ми контакти с тях, отдавна ме е убедило, че те трябва да бъдат представени пред българския читател в подобно издание. Радетели в начинанието са Снежана Галчева - президент на Конфедерацията на българските културни организации и дейци в чужбина (BCOAA), председател на Салона за духовност и култура - Чикаго, поет и журналист, Атанас Капралов - директор на Националния литературен музей - София, също поет, проф. д.м.н. Златимир Коларов - лекар, писател, сценарист, генерален секретар на UMEM (Международен съюз на лекарите писатели) и Димитър Христов - поет, преводач и културен деец. Все духовни люде, безкористни радетели за процъфтяването на ползу роду и разбиращи значението на родния ни интелектуален процес по света. За финансиране ще кандидатстваме пред Националния фонд „Култура“, от който сме получавали съществена помощ и преди.

- Какво трябва да направят българските писатели, за да бъдат включени в нея?

- Те са тридесетина на брой - напълно достатъчни за антология. Към тях ще добавим и тези, които от сравнително скоро време не са вече между нас - Анна Бъкстон и Бригита Йосифова-Темпест, като задължително се обърнем за съгласие към близките им те да бъдат включени. Самите автори трябва да изпратят снимка, творческа биография и стихове или белетристика. Всеки от тях е получил нашата покана с условията за участие и сроковете. Участието им е абсолютно безплатно.

Предлагаме в период до края на февруари 2025 г. да изпратят творбите си на електронен адрес bi_georgi_nikolov@abv.bg.

- По какви критерии и кой ще пресява включените творби в тази антология?

- Надявам се участниците в сборника да ми гласуват доверие за пресяването. Критериите пък се коренят в основните изисквания за стойностна литература: хуманност, мир, тематична значимост, човеколюбие, родолюбие, красота, философски и естетически послания, вградени по редовете на творците според личните им предпочитания и търсения.

- Антологии на българските автори в чужбина са правени и преди, нали?

- Да, в чужбина антологии в различно време са правени и… почти забравени. Освен тях са издавани различни сборници, вестници, книги на чужд език. Вазов бе казал, че и ний сме дали нещо на света. Да, ние сме дали немалко на света: имам предвид в културния пантеон и не само там, ала националната ни памет го е забравила и няма как да го припознае без един много продължителен, задълбочен и упорит издирвателски процес. Но кой в България на ХХI век да се заеме? Горчивият ми опит ме е научил, че такива недоходоносни занимания обикновено се загърбват и отказват от институциите. А в отказването те са майстори, способни да обезсърчат и най-големия ентусиаст. Но не и ние, не!

- Кога се очаква да излезе Антологията на българските писатели в Обединеното кралство и как ще се разпространява тя?

- Живот и здраве, ще очакваме печатната й поява около май-юни. Разпространяването ще става чрез библиотечни представяния, духовни форуми, фирми, оторизирани за подобен вид дейност, и лично. Начини има, нека първо се роди за чест и слава на българското слово на Острова и по света!