Самопомощ при панически атаки/тревожност (Част втора)
Докторът по педагогическа и възрастова психология Мирена Колева Василева живее от 2016 година в Лондон, където работи като консултант-психотерапевт. Тя е член на Асоциацията на психолозите във Великобритания. Завършила е ВСУ „Черноризец Храбър“ във Варна. Защитила докторска титла на тема „Семейна среда и преживяване на стрес в юношеска възраст“ с 6 научноприложни приноса към Българската академия на науките.
Доктор Мирена Василева е с професионален изследователски и практически опит. Работи в когнитивно-поведенческата психотерапия с деца в ранна и юношеска възраст, а също и със специални нужди и възрастни. Има професионален опит в адвокатски агенции, където се е занимавала с пациенти, претърпели инциденти. С доклади е участвала в множество конференции, научни конгреси. Има редица интервюта в областта на психологията и публикации на тема „Взаимоотношенията във връзката „родител-дете и партньорски взаимоотношения“.
В „Училище по психология“ доктор Мирена Василева засяга една тема, която касае голяма част от обществото днес, а именно паникатаките и тревожността. Представяме ви втората част от нейната специална консултация.
От д-р Мирена Василева
КАК НАЧИНЪТ НА ЖИВОТ СЕ ОТРАЗЯВА НА НАШЕТО ЗДРАВЕ Осъзнайте, че редица промени в заобикалящата среда и значими събития в живота ни (хронична умора, здравословен проблем, конфликтни взаимоотношения или други житейски трудности) са довели до промени в поведението ни. Освен това започнали сме да мислим различно за себе си и живота си. И в резултат се чувстваме зле както емоционално (раздразнителност, тъга), така и телесно (умора, проблеми със съня). Обърнете внимание, че петте зони са взаимосвързани: заобикаляща среда (промени в жизнената ситуация), телесни реакции, емоции, поведение и мисли. Всяка различна част от живота ни влияе върху начина, по който мислим и по който се чувстваме както телесно, така и емоционално. Поведението ни променя също заобикалящата ни среда и е определящо за събитията в живота ни. По сходен начин промените в начина на мислене оказват влияние върху поведението, настроението и телесните ни реакции, с което също обуславят промени в заобикалящата ни среда.
Ако ви е трудно да разпознаете чувствата си, вгледайте се в своето тяло. Разпознаването на телесните ви реакции ще ви подскаже какви чувства изпитвате. Слушайте своето ЕМОЦИОНАЛНО ТЯЛО - ПРИЯТЕЛ ПОДСКАЗВАЧ на нашите блокирани емоции в ума. Осъзнайте, че пристъпите на панически атаки не могат и няма да ви причинят никаква вреда и са нормална телесна реакция на възприемана опасност, която възниква, въпреки че в ситуацията няма реална опасност. Всеки физически симптом, който изпитвате, може да бъде напълно обяснен, когато разберем целта на реакцията на „борба и бягство“ (т.е. да подготвим тялото ви да се справи с опасна ситуация). Тези силно тревожни и плашещи „лавинообразни страхове“ са напълно въображаеми, защото просто не сте разбрали какво се случва с вашата физиология на емоциите и емоционално тялото.
Физиология на емоциите
Как точно дадена мисъл или някое чувство се превръща във физическо въздействие върху цялото тяло? Заедно ще отидем в човешката столица МОЗЪКА, за да разберем как нашите емоции и страхове разболяват емоционалното тяло, което е облечено в маскиран костюм - „панически атаки“.
Дори да не страдате от натрапчива тревожност, можете да разпознаете чувството, което се появява, когато мозъкът ви атакува с фалшиви съобщения. Всичко започва от една мисъл или чувство - да кажем, страх. Мислите ви са нещо много могъщо. Съзнанието, което пребивава в предния дял на мозъка, знае, че сте уплашени. Но областта в близост до мозъчния ствол, където се намира хипоталамусът, не може да разграничи абстрактната мисъл за страх от истинската, животозастрашаващата заплаха. Тази част на мозъка ви смята, че има опасност да умрете, това стимулира реакцията на стрес, задейства механизма „борба или бягство“, активизира оста хипоталамус-хипофиза-надбъбречна жлеза, включва симпатиковата нервна система, забавя имунната система и ви подготвя за бягство от опасността.
Стресовите фактори в нашето ежедневие - самота, нещастни връзки, стрес в работата, финансови затруднения, тревожност, депресия, водят до появата на мисли и чувства в предния дял на мозъка, които многократно задействат хипоталамуса да предизвиква реакции на стрес. С други думи, умът ви знае, че това е само чувство, но областта около хипоталамуса смята, че в момента ви атакуват. Когато тялото ви е изправено пред физическа заплаха, а тя е само в съзнанието ви, тялото не разбира това. И с течение на времето, когато реакциите стрес са многократно предизвикани, естествените физиологически реакции ни вредят повече, отколкото ни помагат. В резултат на това тялото не може да релаксира и да възстанови онова, което неминуемо излиза от строя, ако не е поддържано от механизма на самовъзстановяване.
Физиология на емоционалното тяло
Има съществена разлика между ситуационните проблеми, които обикновено приемаме като стрес, и физиологичния стрес, който води до болести и здравословни нарушения. Казано най-просто, физиологичният стрес е нарушение на баланса в нервната система. Можем да представим централната нервна система чрез аналогия с автомобила. Ако постоянно натискате педала на газта до ламарината, накрая ще повредите нещо. Ако не си вдигате крака от спирачките, накрая ще повредите нещо. Автомобилът е така устроен, че да работи добре, когато газта и спирачките се използват балансирано. Същото може да се каже за централната нервна система. Тя има два дяла, чието предназначение е аналогично на това на газта и спирачките на колата. Газта може да бъде оприличена на симпатиковата нервна система (ускорява нещата), а спирачките - на парасимпатиковата (забавя ги). По-голямата част от нервната система се нарича автономна нервна система. Така например вие не мислите за храната от обяда в тънкото черво. Не мислите как тя ще се придвижи към следващия сегмент от червата. Не ви се налага да мислите как да увеличите инсулина, за да усвоите захарта, нито как бъбреците ви ще се избавят от излишния натрий, защото сте посолили допълнително храната си. Можем да продължим и още, но схванахте идеята. Почти всичко, което се случва в тялото ви, става автоматично и не е необходимо да мислите за него. Не е ли чудесно? Ако трябваше да мислите за всичко това, нямаше да ви остава много свободно време.
Всичко зависи от баланса: Както вече казахме, автономната нервна система има два дяла и всичко зависи от баланса между тях. Парасимпатиковата нервна система отговаря за растежа, лечението и поддръжката. Тя обхваща повечето от автоматичните процеси, за които говорихме преди малко. Другият дял е симпатиковата нервна система, която се включва значително по-рядко, но играе съществена роля за здравето и болестите. Тя е водеща при реакция от типа „борба или бягство“. Тя е пожарната аларма. Задачата й е да спасява живота ни към всеки един момент. Представете си, че шофирате по магистралата: през повечето време използвате газта, но спирачките могат да ви спасят живота всеки един миг. Когато се стигне до реакция “бори се или бягай“, се случват много неща. Кръвотокът се променя в целия организъм и има нарушено кръвообращение. Кръвта спира да тече към стомаха, за да преработвате храна; към фронталния лоб, за да мислите творчески; към бъбреците и черния дроб и т.н. И това става напълно автоматично.
Решаващият фактор: стресът на клетъчно ниво
Въпреки че тези промени целят да спасят живота ви, ако сте подложени на стрес прекалено дълго, те могат да увредят органите ви, и най-вече пряко да повлияят на имунната ви система. Това се случва на ниво органи. Нека да обясним с няколко думи какво става на клетъчно ниво. Както виждате, реакцията „борба или бягство“ е от решаващо значение за спасяването на живота в спешни ситуации, но не бива да се поддържа продължително време. Проблемът е, че организмът на средностатистическия човек функционира в този режим твърде дълго време. Всички имаме нещо като вътрешен резервоар за количество стрес, което можем да понесем, преди да се повреди. Докато в резервоара има свободно място, можем да продължим да подлагаме организма си на нови стресови фактори и да се справяме ефективно с тях, без да ни повлияят негативно. Ако обаче резервоарът се препълни, най-слабата брънка поддава и веригата се къса. Когато се задейства пожарната аларма, от мозъка незабавно се подава сигнал към имунната система чрез клетките, пряко свързани с нервите. Наричат се дендритни клетки, това са т.нар. имунни клетки. И защото подават същите трансмитери, които използват и нервните клетки. Тъй като и двете виждания са верни, сега ги наричат „невроимунни клетки“. Те са част от нервната система и осъществяват пряка връзка с имунната система. А съобщението, което предават, гласи:“Стоп!“ Проблемът днес е, че постоянно живеем в режим на „борба и бягство“.
Лечебно дишане - нашият живот е между вдишване на въздух и издишване на въздух
В състояние ли сме да разберем дали дихателната система работи на пълни обороти? Навярно не! Защото, когато сме здрави, не й обръщаме внимание. Да сравним един организъм с неразположение със замърсена и напълно лишена от живот река. Еколозите твърдят, че замърсената река винаги има шанс да се възстанови. Така и организмът има потенциал да се обнови, и по всяко време да отстрани неразположението. Подобно на този пример и човекът с увреден организъм, ако в един момент започне да диша правилно, е в състояние да възобнови всички намалени функции, за да възстанови системата и отново да бъде здрав. Ние не приемаме достатъчно кислород, защото не знаем да дишаме правилно. Ако мускулът на диафрагмата, който по рождение работи прецизно, не се използва правилно поради отпускане, причинено от страхове, тревоги и начина на живот, ние не можем да използваме пълния капацитет на дробовете си. Ако човек започне правилно да използва диафрагмата, той фактически започва правилно да поема въздух и така ще доставя достатъчното количество кислород в организма. Правилната дейност на мозъка и нервната система зависи от обръщението на достатъчни количества кислород и въглероден диоксид. Поради това дихателната дейност е основната програма и тя влияе върху всички останали в организма. Само с подобряване на дишането може да се постигне здравословна работа на всички останали системи и в резултат на това да започне процесът на подобрение.
Пълноценен сън: Безсънието не може да се излекува, без да се лекува криещият се зад него баланс на съзнание-тяло системата посредством медитация, диета, упражнения и билкови добавки към храната. Дали безсънието се е превърнало в епидемия за обществото в наши дни, щом милиони хора лежат будни по цяла нощ и се терзаят, прехвърлят наум сметките си, разиграват мислено скорошни скандали и недоразумения, докато накрая просто не им остане какво друго да сторят, освен да се вдигнат от леглото и да гледат телевизия. Качественият сън настъпва от само себе си. Не е нужно да се борите за него срещу тревожността или безпокойството. За да имате пълноценен сън, не са нужни никакви лекарства. Защото безсънието, в крайна сметка, е нещо повече от разстройство на съня. То е израз на един цялостен дисбаланс на физиологията. Сънят е един от стълбовете на здравето - затова разстройствата на съня са израз на основно разстройство на физиологичната стабилност.
Лечебната сила на храната и водата: За да обясним какво означава това да се влияе на физиологията от това равнище, представете си едно дърво и различните му елементи - клони, кора, листа и плодове. Трябва да е пределно ясно, че за да се повлияе на дървото, не е нужно да се подхожда индивидуално към всеки отделен елемент - всяка листо, клон или плод. Наместо това, когато дървото се полее, интелигентността на природата се разпростира до всеки и до всички от многобройните му елементи. По същия начин вашата храна и вода влияе на съзнание-тяло системата по един много задълбочен начин.
Размислете: Вие ежедневно полагате грижи за вашия външен вид. А как да поддържате невидимата природа (вътрешните органи) на емоционално тяло? Вие поддържате редовно рутинните прегледи за вашата кола. Ако вашето гориво е „бензин“, но ако напълнете резервоара с „нафта“? Разбира се, ще последва голяма техническа повреда в автомобила. Вие ежедневно почиствате вашия дом. Как почиствате вашите емоции и чувства? Вие поддържате вашите приятелства в социалната среда. Как поддържате отношенията с вашите любими хора (деца, съпруг, брат/сестра и родители). А как се грижите за себе си и колко време отделяте за вашия ум и тяло, за да се радвате на биохимично щастие?
Медитация: Нашият мозък изучава мозъка. Нашият ум е като „скачаща маймуна“ от клон на клон с ежедневно обезпокоителни мисли в режим - „защо?, кога?, как?, какво?, къде?“. Искам да кажа, че медитацията в никакъв случай не е начин на постигане на спокойствие на съзнанието. Тя е по-скоро начин за навлизане в покоя, който съществува там, погребан под петдесетте хиляди мисли, които минават през ума на човек средно на ден. И разбира се, повечето от тези мисли са само рефлекси, автоматични мисловни реакции, породени от околната среда, изпълваща ни с безпокойство. Те не са нищо друго освен навици и деветдесет и девет процента от мисли, които са минали вчера. Цялата тази мисловна статистика само маскира дълбокия вътрешен покой, който е истински източник на щастие, вдъхновение и умиротворение. Щом веднъж получите достъп до това царство на покоя в съзнанието, вие ще се освободите от всички онези произволни образи, които отключват тревогата, гнева и болката.
Контрастен душ: Тази практика активира парасимпатиковата нервна система, подобрява циркулацията и повишава енергията, допринасяйки за общото здраве и благополучие. Контрастният душ има закаляващо действие, тренира кръвоносните съдове, привежда в норма кръвното налягане, премахва нервното претоварване и стреса. Как може да го направите? Започнете с топла вода! Пуснете топлата (гореща дотолкова, че да я изтраете на кожата си) вода и стойте под душа за около 1-2 минути. Топлата вода ще разшири кръвоносните съдове и ще отпусне мускулите ви. След това пуснете хладка вода за около 1 минута - и в единия, и в другия случай температурата на водата трябва да бъде комфортна. Главата не трябва да се облива. Със студена вода трябва да се обливате, като започнете от петите, след това до коленете, до пъпа, до раменете. Горещият душ започва от раменете, като се обливате отзад. Редувайте студен и горещ душ не по-малко от 5 пъти, а най-добре - 11 пъти. Завършвате със студена вода.
Самомасаж: Почти всичко може да се излекува с физическа активност или благодарение на вашата гимнастика, чрез тежестта на собственото тяло. Повечето заболявания (с други думи, нарушенията на функционирането на организма) могат да се излекуват чрез правилно подбрана гимнастика. Ако човек е напълно обездвижен, постоянно седи, спи и ходи малко, как може да има нормално кръвообращение? По какъв вълшебен начин всичките му органи и тъкани ще поемат пълноценно необходимите им вещества от кръвта? Тук няма и не може да има никакво вълшебство - така, както не може да има и добро здраве. Естествено, заради „глада“ клетките на органите или тъканите ще започнат да се бунтуват или да „буксуват“ и след това всичко ще се развие точно както в нашия социален живот. Отначало ще има митинги и демонстрации с искания за подобряване на икономическия стандарт на живот - в организма това се усеща като болка. После влиянията ще отслабнат (болестта ще се превърне в хронична), а след това ще започне тихичко гаснене - и така до смъртта (в организма ще се получи заместване на функциите - някои от органите и системите ще поемат натоварването вместо увредените органи или тъкани). Трябва да активизираме кръвообращението, независимо как!
Лечение с добра молитва: Молитвата притежава психолечебен и психотерапевтичен ефект. Добрата молитва отваря всички врати и има силата да изцелява при процеса на трансформиране при паническите атаки. В молитвата са включени главните психични настройки, нужни при сприятеляване с порочния кръг „страх от страха“. Прави се връзка между подсъзнанието и свръхзсъзнанието. Паническите атаки са наши приятели, а не врагове, които ни нашепват, че имаме нужда да осъзнаем и оцялостим Себе си! Няма борба и отричане, има приемане и смирено прегръщане на страха.
Здравето е една цялостна система и за оздравяването на връзката между ума и тялото е нужен ЦЯЛОСТЕН ПОДХОД. Болестите не възникват поотделно, като случайно нарушаване на работата на даден орган. Остана да изясним как именно всички органи, всички тъкани на организма са взаимосвързани помежду си. Къде е тази свързваща нишка, по която от орган на орган се предават или здраве, или болест? Естествено, главната свързваща сила на организма е кръвоносната система. Един от изводите, до които стигнах, е, че здравето на човека зависи от това как циркулира кръвта по съдовете, от това доколко безпрепятствено протича тя, каква е скоростта и силата на нейното движение и от това доколко съвършен е нейният състав. Нашият ум и тяло са един голям оркестър. Нашето тяло е на парчета и всеки орган или система в тялото работи със своя индивидуална честота относно индивидуални особености и нужди, за да работи пълноценно. Това е една цялостна система, в която всичко е взаимосвързано - и тялото, и мислите, и душата, и начинът на живот. Умът е „диригент“ на тези всички наши органи и тази неуморна работилница предава информацията по невронен път чрез клетката! Когато диригентът, тоест нашият ум, има нездравословни мислите, емоции, чувства и емоции, ОРКЕСТЪРЪТ, нашето тяло, няма физиологичен баланс и вследствие на „липсата на добра комуникация“ между ума и тялото ние чуваме фалшива музика. Ние много търпим и ЕЖЕДНЕВНО слушаме фалшивата музика, но когато стане непоносима и неразбираема за ушите ни, плашим се, изпадаме в паника. Опитайте да се вслушате във вашето тяло, защото той е вашият най-добър приятел!
С Обич, Мирена
Ако имате въпроси, които ви вълнуват, можете да ги задавате на e-mail: mirenaavasileva@gmail.com. Доктор Василева ще даде изчерпателни отговори в следващите издания на рубриката „Училище по психология“.
