Самопомощ при панически атаки/тревожност (Част първа)
Визитка: Докторът по педагогическа и възрастова психология Мирена Колева Василева живее от 2016 година в Лондон, където работи като консултант-психотерапевт. Тя е член на Асоциацията на психолозите във Великобритания. Завършила е ВСУ „Черноризец Храбър“ във Варна. Защитила докторска титла на тема „Семейна среда и преживяване на стрес в юношеска възраст“ с 6 научноприложни приноса към Българската академия на науките.
Доктор Мирена Василева е с професионален изследователски и практически опит. Работи в когнитивно-поведенческата психотерапия с деца в ранна и юношеска възраст, а също и със специални нужди и възрастни. Има професионален опит в адвокатски агенции, където се е занимавала с пациенти, претърпели инциденти. С доклади е участвала в множество конференции r научни конгреси. Има редица интервюта в областта на психологията и публикации на тема „Взаимоотношенията във връзката „родител-дете и партньорски взаимоотношения“.
В „Училище по психология“ доктор Мирена Василева засяга една тема, която касае голяма част от обществото днес, а именно паник атаките и тревожността.
От д-р Мирена Василева
Всяка болест на тялото се свързва с ума. Когато нахраним ума и душата, тогава тялото не гладува, а празнува красив танц в биопсихологичната партньорска връзка ум-тяло в цялост.
Според специалистите при психосоматичните заболявания болката и страданията на душата не намират друг изход, освен да се загнездят в тялото; те са разказ на душата за себе си и най-често това е вик за помощ или да се замислим „кога тялото казва НЕ?“.
КАК ДА РАЗБЕРЕМ КЪДЕ СМЕ НИЕ. ОТГОВОРЪТ Е ВЪТРЕ В НАС
Представете си, че вашето тяло е прекрасна къща. Но не пожелавайте само красива къща, а си пожелайте и уют във вашия душевен храм. Имате канен или неканен гост - СТРАХА. Когато бъде открита и отстранена истинската причина за ТОЗИ ТРЕВОЖЕН ГОСТ (болестта), тя престава да съществува на физическо ниво.
Страхът има много невидими лица. Страхът е една добре отгледана негативна мисъл и недоразвита емоция. Първоначално е много важно да се проследи историята на пациента и да се открие първопричината за това тревожно състояние. Следваща стъпка е да научим значението на страха и да променим отношението към порочния кръг „страх от страха”. Да открием кое провокира тази емоция страх: кога, къде, как и защо се проявява. Наша отговорност е да наблюдаваме дали се съмосъжаляваме, тревожим, гневим, страхуваме или осъждаме - всичко, което отслабва енергията ни, и да усещаме кога се поддаваме. Смелост е да излезем от омагьосания кръг „страх от страха“! Ние трябва да изследваме страха и да разберем какво има зад тази емоция страх; какво се крие зад тази емоция - вина, обида, гняв, любов и много други емоции. От какво се страхуваме и какво влияние оказва това върху нашите мисли, поведение и решения, за които носим отговорност. Как се разболяваме от емоцията страх? Дълго отглежданият страх заживява на уютно в човешката душа и вие се грижите много добре за вашия страх - ежедневно го храните. Придобили сте майсторлък да отглеждате вашия страх. Често използваме в ежедневието си израза „Боли ме душата!”. Душевната болка се лекува с Любов!
Когато стръхът служи като аларма, която ни предупреждава за потенциална опасност, тя трябва да бъде забелязана и оценена с помоща на Мъдрия ви защитник, не с вашия Вътрешен Критик.
Това означава да подхождате към себе си и към истинските си емоции и потребности с обич, загриженост и разбиране от позицията на едни любящ и напътстващ вътрешен Аз/Мъдър защитник. Този Мъдър защитник знае какво мислите и разпознава фалшивите съобщения на страховете ви - какво са и откъде идват, наясно е как се чувствате (физически и емоционално) и колко разрушителни и нездравословни са обичайните ви автоматични реакции. Страхът е приятел и здравословен враг! Не се страхувайте от страховете си. Те не ни безпокоят, за да ни плашат, те ни нагостяват често, за да ни покажат, че са наш добър учител и приятел, когато имаме нужда от мотивираща сила, за да се научим да танцуваме с него. Умението да танцуваме със страха - приятел или враг, е изкуството да изтанцуваме най-прекрасния танц, наречен Живот. Животът е прекрасен дар.
Няколко метода, за да спрете натрапчивите мисли:
1. Какво са Чувствата? - инсталирани от ума ни Програми (подобно на компютърна програма).
2. Къде се намират нашите Чувства? - намират се в човешката столица „мозъка“, но се проявяват в тялото под формата на енергийни усещания. Тялото е като компютърна разпечатка на ума. Нашите негативни мисли са фалшиви мозъчни съобщения, т.е. трудно разпознати чувства и емоции подават погрешни мозъчни съобщения и неточно филтрират подадената погрешна информация, която ражда нездравословни мисли (изкривени и фалшиви). Тези негитивни мозъчни съобщения, които идват като лавина, автоматично са свързани с нездравословни схеми на мислене. Зад тях има нездоволени потребности, които често са неразгадаеми от самите нас. Всичко, което искате, е от другата страна на страха. Страхът е полезна емоция, която ни показва кое е правилно и кое не е правилно за нас; кое е добро и зло за нас. Страхът е наш приятел!
Изборът е наш: да използваме страха като сила, която ни движи напред; да се отдадем на страха, да станем негова жертва; да изживеем живота, като един кошмар, вечно преследвани от сенки; да застанем „лице в лице“ пред себе си, за да отговорим на въпроса: Кой съм Аз? - Да преживеем живота си, като приключение.
Техники за елиминиране на отрицателните мисли:
„Ти си това, каквито са твоите мисли!“
1. Когато ви нагости тревожна/отрицателна мисъл, първо осъзнайте - на кого е властта?
Повтори (10 пъти) „Това е само отрицателна мисъл“. Негативните мисли имат сила над вас само ако реагирате на тях. Негативните мисли са като психически теч, те изцеждат силата ви. Ако се откажете да им дадете мощ, те изчезват. Силата е във вас: „с какво ще излъжете вашия ум?“. Не забравяйте, че „мозъкът изучава мозъка“.
2. Като неканен и агресивен гост идва негативната мисъл. Затова веднага пресечете негативната мисъл! Не спорете с негативната мисъл! Не се защитавайте от негативната мисъл! Не анализирайте негативната мисъл! Не се съпротивлявайте срещу негативната мисъл! Просто я пресечете незабавно, още в мига, в който я разпознаете! Много е важно да класифицирате негативната мисъл - реална или въображаема е? На кого е тази мисъл? Кой дава власт на тази мисъл? Попитайте себе си: Какво става вътре в мен? Ахааа, усещам негативна мисъл!
Негативните мисли ви влияят само ако реагирате на тях. Нашата реакция им дава сила. Не реагирайте, не давайте власт (гориво „бензин“ или храна) на негативните мисли! Това е само една негативна мисъл. Не създавайте нереални истории! Останете при фактите! Силата е в нас. Най-големият враг на човек сме самите ние. Останете при фактите!
Хайде отново да направим проверка на нашите негативни мисли: Следвайте следните въпроси:
1. Какво в тази ситуация те уплаши? 2. Какво страшно има в това? 3. До какво би могло да доведе това? 4. И какво ще стане тогава? 5. Какво е най-лошото, което може да стане тогава? 6. Това наистина звучи страшно. Какво ще стане после? 7. Това обяснява уплахата ти. Може ли да обясниш какво установихме сега?
Например: Страхът е като хищно животинче, което в началото се заселва в ума ви незабележимо и във времето неусетно заживява във вашето тяло. Ежедневно го храните и то ви безпокои по всяко време. Време ли е да спрете да го храните и кои са „изкривените мисли“, с които ежедневно го храните? Истинни ли са тези нездравословни мисли? Какво ще стане, ако спрете да храните това хищно животинче? Какво има зад тези страхове? Наблюдавайте себе си като външен наблюдател.
Друг пример: Ако приемете, че пред вас има агресивен човек, който проявява физическа и словесна агресия срещу вас. Как ще реагирате? Ще го нахраните ли? Приемете, че същият диалог имате с вашите страхове. Кой ги кани в нездравословен диалог? Кой им отваря вратата, за да влязат във вас и да ви откраднат усмивката?
Ето как нашите емоции и мисловни модели се превръщат в болести
Ние сами си носим болестите. Винаги има една недоразвита емоция. Има една магия между видимото и невидимото. Нашите емоции и чувства ни разболяват. Когато хората не могат да разрешат проблем на емоционално и поведенческо ниво, то проблемът се развива на телесно ниво, защото нашето тяло е много добър гостоприемник на нашите емоции. Забързаното ежедневие, неумението да поддържаме нашето здраве, включващо емоционален и физически баланс; липсата на време за себе си води до умората като предвестник и предразполагащ фактор за отключване на физически и психически болести. Умората е умствено или физическо изтощение, което пречи на пълноценното съществуване на човека. Безвремие за себе си и другите, недостатъчен сън, нездравословен начин на живот, работейки изтощени „без заредени батерии” на ума и тялото. Също стресът от работа има заразителен ефект в стреса от родителството и родителската изнемога. Стресът произвежда стрес. Страхът произвежда страх, както обичта произвежда обич; доброто ражда добро и злото ражда зло. Каквото посеем, това ще поникне и това ще пожънем.
Емоциите изискват интелигентност - от нас зависи да ги използваме добре. Когато се тълкуват погрешно, те носят опустошение и болка. И понеже се предават от един човек на друг, липсата на емоционалната грамотност ни разболява в общуването във всички сфери (семейна, родител-дете, партньорска, работна, социална). Липсата на емоционална интелигентност ни води по житейския път без посока, като една кола, която се движи без светлини или волан или се движим по пътя в „гъста невидима мъгла” и нямаме осъзната видимост за себе си и другите хора в заобикалящата среда.
Емоциите са като вътрешна метеорологична система, а емоционалната грамотност прилича на метеорологична прогноза. Както е полезно да се знае дали ще има ураган или силно застудяване, така и ако имаме информация, че ни предстои емоционална буря, ще можем да вземем предпазни мерки, за да сведем до минимум щетите.
Убедена съм, че всеки от нас е скрил дълбоко в душата си своите емоционални травми. Човек, получил тежка рана, постоянно живее в гняв, страх и няма апетит да разговаря с хората и света, защото няма смелостта да започне да разговаря със себе си „лице в лице”. Но с потискане няма да успеем. Все едно да се опитваме да затворим огън в конопен чувал. Не бива също да изгаряме себе си или някой друг с него. И затова държим в себе си могъща емоция, която сякаш ни обзема неканена. Тя е като токсични отпадъци - има ги, никой не ги иска, но хранилищата за тях са съвсем малко. Човек трябва да измине дълъг път, за да се избави от тях. Разговорът с прошката те изправя лице в лице със себе си и други хора. Прошката е най-великият лечител на човешката душа. Човек не може да оздравее, ако не прости на себе си! Прошката прочиства душата и я прави светло и красиво място. Простете и поискайте прошка! Да простиш, е рецепта за щастие. Да не простиш, е рецепта за страдание. Невъзможността да се прости говори за незрялост при човека. Лечението на прошката е пътешествие по пътя към себе си и другите.
Любовта и неумението да обичаме НИ РАЗБОЛЯВА, защото често пъти е опасна игра с душите на хората във всички социални сфери - детството, всеки един от нас е бил дете; да бъдеш родител, най-трудната професия; в работната сфера да бъдеш успешен; в приятелските среди и всичките нездравословни междуличностни взаимоотношения „родител-дете”, „мъж-жена” и други. Разболяват ни нашите потиснати емоции и неумението да общуваме помежду си във връзката „човек-човек”; неуважителните думи в отношението помежду ни; неумението да разбираме другите, когато се изразяват - ако не могат да се изразяват според нашите вярвания, очаквания или нашия преживян личен опит; от неразбиране на преживяното миналото и невидимото бъдеще; грешки на семейната фамилия; травми от житейската история; разболяват ни нашите лични грешки, грешките на нашите родители или грешките на съпруга/та или грешките на нашите деца поради липсата им на опит; разболява ни нездравословната среда на работното място, в семейството, приятелските контакти и други. Разболяват ни тревогите и конфликтните взаимоотношения; неумението да разбираме нашите емоции и на другите хора емоциите и чувствата; потиснатите и несподелени „възпалени емоции”; несподелените болезнени емоционални травми.
Отбелязвам, че липсата на социална среда е силен предиктор, обуславящ болестотворен процес при всяка личност. Социланата среда е част от терапевтичния процес при всяко едно емоционално, поведенческо и физическо състояние и ежедневно съществуване на човека като индивид в средата, защото по природа личността е социално зависимо същество. Самотата не означава просто да си сам, защото, да бъдеш сам и да бъдеш самотен, са две различни неща. Самотата всъщност е състояние на ума. В заключение, невидимо е общуването във връзката „човек-човек” и единствено само със сърцето можем да четем и пишем в душите на хората чрез нашия почерк на действия, думи, но доказани във времето. Единствено на сърцето не можем да заповядаме и единствено със сърцето можем да докоснем човешката душа. Когато сърцето не може да плаче, тялото плаче. Нашето тяло крещи, когато емоциите са мълчаливи.
Живеем в една необятна и дълбинна душевност. Кой съм Аз? Всички сме равни по права и живеем в една крехка малка орехова черупка. В тази крехка орехова черупка се намират всичките ни любови, всичките ни болки, всичките ни омрази, всичките ни страхове, всичките ни войни и прошки! Човек е създаден от любов и основната му храна е любов! Какво правим НИЕ, разумните човеци, които не умеем да обичаме и да общуваме? Толкова сме малки, крехки, беззащитни, че умре ли любовта, изчезваме и ние, децата ни, родителите ни, успехите ни, мечтите ни - умира нашият свят. Постепенно става все по-ясно, че не гладът, земетресенията, микробите и ракът, а човекът е най-голямата опасност за човека...
С ОБИЧ, МИРЕНА
Ако имате въпроси, които ви вълнуват, можете да ги задавате на e-mail: mirenaavasileva@gmail.com. Доктор Василева ще даде изчерпателни отговори в следващите издания на рубриката „Училище по психология“.
