Нана Томова: Българските приказки са моето лекарство да се върна към себе си и към корените си
„Български народни приказки“ - така е озаглавена новата книга на талантливата разказвачка Нана Томова, която е на английски език и се предлага в Обединеното кралство. Авторката е родена в България, но живее в Шотландските планини.
Нана Томова носи в кръвта си стари приказки за златни девици и крилати змии, мъдри жени и дива природа, датиращи от древни тракийски времена, когато Великата богиня е била почитана. Духовете на гората и водата лекуват и проклинат, Трите съдби определят съдби, момиче пуска косата си, за да се покатери вълк, а вампири бродят в тъмните нощи.
Царството на въображението и очарованието чрез тази прясно преведена колекция от традиционни истории се допълва и от илюстрациите на Рима Стейнс.
Нана е разказвала истории край огъня, в психиатрични болници и в гори. Нейните разходки с разкази са представяни в Guardian и списание Coast. Вдъхновена от работата си в сферата на психичното здраве, Нана редовно разказва истории в своя подкаст The Story Apothecary, където „раздава истории като лекарство“. Тя е участвала в Brighton Fringe Festival и в Международния фестивал за разказване на истории в Шотландия. Живее в Шотландските планини.
Нана Томова даде специално интервю за вестник БГ БЕН, с което ни дава възможност да се докоснем до нейното творчество и ежедневие.
- Госпожо Томова, разкажете ни малко повече за Вас? Може би да започнем първо с историята, която Ви отвежда в Шотландските планини? Как се озовахте там?
- Аз съм от Поморие, имам роднини и във Враца. И морето, и планините ме привличат. Напуснах България със семейството си, когато бях на десет години. Тръгнахме уж само за една година, а вече почти три десетилетия живеем зад граница.
Живяла съм във Франция, Англия и Шотландия. Шотландските планини обаче покориха сърцето ми. Спомням си първият път, когато посетих Северна Шотландия, дъхът ми спря от красотата на планините. Те някак ми шептяха по същия начин както и българските. Беше като дом, далече от дома.
- Определяте себе си като разказвач на истории, създател сте на „Аптека на истории“. Какво представлява тази платформа?
- Моят подкаст „The Story Apothecary“ или „Аптеката на Приказките“, се роди в началото на пандемията. Всяка приказка, която е разказана, е рецепта. Прието е, че приказките и поезията могат да бъдат „лекарство“ за душата.
Моята първа професия е клиничен фармацевт. Работих дълго време в психиатрична болница, а също и в екипи за психично здраве в общината. Завърших курс, чрез който мога да предписвам лекарства. Модерните лекарства помагат много - те лекуват, спасяват и удължават живота, но понякога трябва и друг вид лекарство. Модерните лекарства влизат в кръвта, но приказките могат да влизат в душата. Човек има нужда и от двете.
В „Аптеката на Приказките“ могат да се намерят приказки за надежда и кураж; за смърт и загуба, за страх и безпокойство, за природата и скръбта; за женски суверенитет и домашно насилие и много други.
- Как възникна любовта Ви към писането? Колко книги имате издадени до момента?
- Това ми е първата публикувана книга чрез издателство, но пишех и поезия. Когато започнах моето обучение като традиционен разказвач на приказки, аз спрях да пиша и използвах само говора си. С разказването всичко става в момента - приказката не е научена наизуст - тя е запомнена по същият начин, както си спомняме любими спомени. Някой път тя сама се разказва. Някои поетични фрази ми излизат от устните на момента и знам, че в стаята сме приказката, аз, и творческият дух. За последните 2-3 години започнах да комбинирам писането и разказването. В момента следвам магистърска степен по разказване на приказки, водена от моята най-любима учителка по предмета.
- Предстои да излезе и сборникът Ви с български народни приказки на английски език. Как се роди идеята за него и какво включва той?
- Сборникът съдържа 30 приказки, които са подредени по сезоните. Преди всяка приказка е написан увод за нея, който задържа информация за традициите, фолклора и символите в тях. Нашите приказки са много богати и много стари. В тях са скрити най-различни символи и поуки от предците ни.
Разказала съм едни от най-любимите български приказки - „Златното момиче“, „Пепеляшка“, приказки за самодивите. Също така включих и рядко срещани приказки. Започнах да ги разказвам, след като завърших първата степен на обучението си като разказвач. Не бях си помислила че на някого ще му бъде интересно да слуша български приказки, но всъщност това беше началото на подхранването на моите корени.
Заминаването зад граница е болезнено и трудно. Бях откъснала част от себе си, за да живея по-лесно. Не е възможно да принадлежиш на две места едновременно. Бях спряла да чета и говоря български за дълго време. Българските приказките бяха моето лекарство да се върна към себе си и към коренете си.
- Има голям интерес от нашите читатели към Вашата нова книга, предавате ли с нея българските традиции и дух?
- Да, книгата е богата с традиции и български дух. Чрез приказките аз говоря за много традиции - за Баба Марта, за Еньовден, за Русалиите, за Мечкинден и Вълчите празници, за Мръсните дни и други. Както песните, така и приказките пазят паметта на един народ. Народните приказки, традицията и фолклорът са неразделими.
- Замисляме ли се днес за думите, които вкарваме в обращение в ежедневието си?
- Ние приемаме думите най-вече чрез говора, четенето и слушането на модерни медии. Езикът, който използваме, се свива. Има един много хубав проект на Джаки Морис и Робърт Макфарлейн, който се казва ,,Изгубените Думи”. Думите, изтрити от речниците и заместени с по-модерни думи, като знаменитост, блог и аналог. А забравените думи са например кестен, чапла, реса, видра и много други. Общуваме чрез екрани; загубили сме седенките, загубили сме огнището в центъра на къщата, загубваме връзката със земята.
- Каква сила имат думите и могат ли те да създадат енергийно поле, което да формира нашата действителност?
- Думите са заклинания. Думите, които използваме, могат да повлияят на нашите мисли, намерения и характер. Те са водата, която прави речното корито по-дълбоко. Те ни издълбават и оформят. Думите, които са забравени, също влияят на нашето ежедневие и бъдеще чрез липсата им. Книгата ми започва с български поговорки за думите ни. Една от тях е: ,,Със сладките приказки душата се наслажда, а сърцето се наяжда”.
- Вие сте и специалист по психично здраве, над десет години работите в тази област. Защо все повече хора имат нужда от психологична помощ, светът ли се промени, или ние направихме крачка напред?
- Хората винаги са страдали от психологични кризи и психиатрични болести. Знаем повече за тях и как се лекуват. Постигнахме голям напредък и се отнасяме към хората с много повече разбиране и състрадание, отколкото преди сто години. Но ние лекуваме симптоми на болести, а не инвестираме достатъчно време в предотвратяването.
В света живеят повече хора от всеки друг момент в историята на планетата. В същото време сме най-самотните откогато и да било. Съвременните технологии изместват човешкото присъствие. Когато сядаме заедно, нашите телефони седят между нас. Говорим си и вместо да се гледаме в очите, гледаме екраните си. Едновременно напреднахме, но и се върнахме назад.
Много обичам един цитат от антроположката Анджелес Ариен, която казва, че: ,,В много шамански общества, ако отивате при знахар или баячка с оплакване, че сте обезсърчени, потиснати или депресирани, те ще ви зададат един от четири въпроса: „Кога спря да танцуваш? Кога спря да пееш? Кога спря да бъдеш омагьосан от приказките? Кога спря да бъдеш утешаван от сладката територия на тишината. "
Тези неща ни липсват днес
- Работите в малка практика, контактували сте много със зависими хора. Коя стъпка е най-важна, за да се преодолеят зависимостите?
- Работих в център за зависими хора за няколко години. Срещахме хората на първия ден и ги опознавахме бавно. След няколко седмици човекът, който стоеше до нас, беше различен от този, който срещнахме на първия ден. Понякога същите пациенти се връщаха един, два, три пъти. Ние винаги ги насърчавахме. За да преодолееш тъмната нощ на душата, трябва много смелост, смирение и надежда. Същите неща, които му трябват на героя в една приказка да победи змей или да влезе в тъмната гора, където живее Баба Яга, за да се прероди. Много хора нямат надежда за себе си и им трябва нещо, което го наричам ,,косвена надежда”. Приказките ни дават това. Когато сме на дъното на отчаянието си и чуем вълшебна приказка, в която девойка-затворничка се измъква от хралупата на вълк или как някой, чиито очи са били откраднати, вижда отново, това ни дава вяра, че и ние можем да се справим с невъзможното.
- Каква е успешната рецепта за психично здраве в този забързан и изключително динамичен и променящ се свят?
- Природният свят и приказките ни подсказват много. Те ни казват, че дори и да има дълга зима, пролетта ще дойде отново. Златното момиче става златно само като мине през тъмнината на живота. Сестра й, която е знаела само комфорт, трябва да мине първо през черната река, нигредо, първо да опознае тъмнината, преди да намери светлината. Когато минаваме през трудни моменти, е важно да помним, че и това ще мине.
За мен са много важни приказките, поезията, природата, приятелството, творчеството, духовността и любовта. Те ме хранят. Не можем да избягаме от трудностите. Единственият път е през тях, а не около тях. Само братът, който не заспа, намери златната ябълка. Винаги в приказките има помощници - стари жени и мъже или някой път животни. Кои са нашите помощници? Тези, които ще изслушат мъката на сърцето ни. Трудно е да вървим сами.
Не можем да избегнем бързия живот, но можем да вървим по-бавно. Да научим ръчни занаяти, да сеем, да месим хляб. Преди имаше едно огнище във всяка къща и хората се топлеха с дърва и приказки. Споделяха трудности и радости.
Сега има печка и телевизор във всяка стая и всеки си е поотделно.
Кога беше последният път, когато се спряхте да чуете песента на славейче, да помиришете трендафил, да седнете под вековно дърво, да гледате изгрев? Без телефон, без да правите снимки за Инстаграм или Фейсбук. Само за душата, за да я нахраните малко.
- Правим това интервю за специалното издание на вестник БГ БЕН, посветено на 24 май. Какво е за Вас този празник?
- Този празник за мене е честване на литературата, просветата и културата. Словото е запазило толкова много скъпоценности, нашата култура е толкова богата. Важно е да се чества това, назависимо че живеем зад граница, културата си я пазим в сърцата. Културата и фолклорът на една страна обединява хората.
- Трудно ли е на българските творци в Обединеното кралство да съхраняват и предават българската култура зад граница?
- Много неща са по-трудни зад граница. Не е лесно да се съхранява и предава. Понеже сме далече, ни е тъжно за това, което съществува от другата страна на границата. Някак си географското отдалечаване ме е сближило с материала. Някак съществувам в промеждутъчното, като здрача и зората.
- Какво ще пожелаете на нашите читатели?
- Пожелавам ви много здраве и щастие! Нека чуете тихия глас в сърцата си. Пожелавам ви да се наслаждавате на детските приказки, чути отново в по-зряла възраст. Да следвате кълбото конец, което се простира пред вас, когато се окажете на кръстопът. Дните на живота са като мъниста, нанизани на огърлица. Всяко едно прави огърлицата красива и ценна. Няма съвършен живот, има само живот. Живейте!
