Много и различни са факторите и обстоятелствата, които водят до обявяване на независимостта на България
Професор Петко Ст. Петков е преподавател по нова история на България във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Той е автор на монографии, студии и статии, на учебници и учебни помагала по нова история на България. Научен консултант е на няколко филма с историческа тематика.
Член е на Управителния съвет на Съюза на учените в България и председател на великотърновския му клон.
С професор Петко Ст. Петков разговаряме за знаковата дата в българската история - 22 септември 1908 година, когато България обявява своята независимост.
- Професор Петков, на 22 септември 1908 година в църквата „Свети Четиридесет мъченици“ във Велико Търново княз Фердинанд е обявен за цар на българите. Защо независимостта на България се случва 23 години след Съединението?
- Берлинският договор от 1878 г. предвижда създаване на политически автономно Княжество България и на отделна провинция Източна Румелия под пряката власт на султана. Значителна част от вече признатите с фермана за създаване на екзархията (1870) и с решенията на Цариградската конференция (1876) български земи (Македония и Южна Тракия) остават в империята на султана с несигурни обещания за евентуални реформи в тях. Освен ограничено по територия (Северна България и Софийско) Българското княжество е и „васално и трибутарно” на Османската империя (чл. 1), което затруднява самостоятелното развитие на страната. Затова още през 1878-1879 г. се формират три основни цели пред българския народ и новата държава: борба за национално обединение, за отхвърляне на васалитета и пълна държавна независимост и за цялостна модернизация на създаденото през 1879 г. княжество. Тези цели не са степенувани по важност, те се следват постоянно. И тъй като част от националнообединителната програма успява да се реализира през 1885-1886 г. с успешното провъзгласяване на Съединението на Княжество България с Източна Румелия и неговата защита и международно признание, естествено на преден план излиза и другата голяма цел - отхвърлянето на васалитета към султана.
- Как се ражда идеята за обявяване на независимостта на България?
- Независимо от ограничителните клаузи на Берлинския договор, българската държава води самостоятелна политика. Още през 1879 г. Учредителното събрание в Търново приема конституция, а не органически устав, какъвто имат зависимите автономни провинции. От края на 80-те години на ХІХ век насетне българските правителства на Ст. Стамболов, К. Стоилов и др. започват да сключват преки търговски договори с европейските държави, пренебрегвайки васалното положение на България. Български дипломатически представители участват самостоятелно в няколко международни конференции в края на ХІХ и началото на ХХ век, българската държава сключва консулски и др. конвенции. Повечето български правителства ясно показват с действията си, че васалитетът към Османската империя е несправедливо ограничение, което рано или късно трябва да отпадне.
- Кое се оказва решаващо, за да се стигне до този исторически акт 23 години след Съединението? Какво всъщност се случва през този период от време?
- Подходящи условия за обявяване на българската държавна независимост настъпват през лятото и есента на 1908 г. На 11 юли в османската столица младотурците извършват преврат. Провежданата от тях нова политика не дава почти никакви шансове за успешно прилагане на чл. 23 от Берлинския договор, предвиждащ реформи и автономия на европейските части от Турция, т.е. на Македония и Южна Тракия, населени преобладаващо с българи. Още през лятото на 1908 г. дипломатическият представител на България в Цариград Иван Ст. Гешов предлага решителни действия за прекъсване на зависимостта от Османската империя. Удобен повод за стъпки в тази посока е фактът, че Гешов не е поканен на приема по случай рождения ден на султана (30 август 1908 г.). Основен аргумент на турската страна е, че той не е представител на суверенна държава, макар че от десет години български дипломат редовно присъства на тези приеми. Реакцията на българското правителство е бърза и категорична - Гешов е отзован от Цариград. Усещайки надигащите се настроения сред българския политически елит, руската дипломация съветва българите да изчакат "Австрия да започне първа", т.е. да анексира Босна и Херцеговина и по този начин тя първа да наруши Берлинския договор.
Още едно събитие по същото време насочва българските действия в посока към обявяване на независимостта. Това е стачката на служителите от Източните железници, които формално са собственост на германски и австрийски фирми. За обслужването на участъка, намиращ се на наша територия, са ангажирани представители на българската администрация. Стига се дотам, че железниците попадат изцяло под български контрол и са обявени за българска държавна собственост. Великите сили протестират, но безрезултатно. Княз Фердинанд не одобрява стореното, а отговорността за него изцяло се поема от правителството на Демократическата партия, начело с Ал. Малинов. Това е първата стъпка, с която България открито декларира пред Европа желанието си за пълен държавен суверенитет.
На 20 септември Австро-Унгария обявява намерението си да анексира Босна и Херцеговина след три дни. След поверителен разговор между Фердинанд и министър-председателя Малинов е решено тържественото провъзгласяване на независимостта да изпревари това събитие и да се проведе в старата българска престолнина Търново, обявена за историческа столица на България още от Учредителното събрание на 22 март 1879 г.
- Дипломацията на българите се оказва решаващ фактор, като се има предвид, че нито една нация, излязла от Османската империя, не е постигнала своята независимост без война?
- Много и различни са факторите и обстоятелствата, в резултат на които България успява да обяви и да получи международно признание за независимостта си от Османската империя без война. Дипломатическият такт на тогавашните ръководители на българската държава, съчетан с решителност и готовност за по-крайни действия, е безспорно един от тях. Не е без значение и същественото обстоятелство, че макар да се формират нови европейски коалиции, повечето от Великите сили не са готови и не искат започването на голяма война. А едно военно противопоставяне на българо-турската граница, ако бъде допуснато, би могло да прерасне в много по-сериозен и ангажиращ и други държави конфликт. Затова в крайна сметка, благодарение на умелата политика на българското правителство и княза и нежеланието да се стига до война, през 1909 г. се намира мирно решение на въпроса.
- Можем ли да кажем, че израстването на българския политически елит води до независимостта на България?
- Не бих се наел с такова категорично обобщение, най-малкото защото представители на същия този български политически елит и преди 1908 година, а и само няколко години след това допуснаха груби грешки и отклонения от преследването на национално значими цели с подходящи средства. Тук по-скоро, подобно на ситуацията при Съединението през 1885 г., има съчетание на активни, но обмислени и решителни действия от страна на българската държава и благоприятна международна обстановка в смисъла, който вече изтъкнах, нежелание за голяма война и търсене на мирен изход от кризата.
- Кои личности имат най-голям принос за независимостта на България?
- Няколко са българските държавници, които са най-активно ангажирани в хода на подготовката, обявяването и международното уреждане и признаване на независимостта. Аз не съм привърженик на опитите да се степенуват заслугите на някои от тях, за да се изтъкне непременно нечия водеща роля. Фактите показват, че именно съчетанието на качествата и уменията на различни профили - амбициозен монарх (Фердинанд I) с дипломатичен премиер (Александър Малинов) и подходящ външен министър (Стефан Паприков), както и на проявяваните от тях и другите участници в събитията, когато е необходимо, решителност и настойчивост, а когато се налага - тактическа отстъпчивост и готовност за компромиси, е довело до крайния успех.
Независимостта е прокламирана на 22 септември (нов стил - 5 октомври) 1908 г. в тържествена обстановка на старопрестолния хълм Царевец и в църквата "Св. Четиридесет мъченици". От името на монарха министър-председателят Ал. Малинов прочита „манифест”, с който държавният глава Фердинанд І обявява България за „независимо царство”: „Винаги миролюбив, Моят народ днес копнее за своя културен и икономически напредък; в това направление нищо не бива да спъва България, нищо не трябва да пречи за преуспяването й”. Знае се, че манифестът е написан от министър-председателя Ал. Малинов - мъдър и отговорен български държавник - по пътя от Русе към Търново на 22 септември. Текстът е кратък, но много съдържателен. И макар да е в тон с дипломатическата мяра, носи доста ясни послания. Някои от тях и днес звучат актуално и си струва да бъдат припомнени. Осъзнавайки много добре, че с обявяването на независимостта и поредното нарушение от страна на българите на Берлинския договор (след Съединението от 1885 г.) ще се отвори нова криза в международните отношения, авторът на манифеста предварително се опитва да благоразположи балканските държави, наречени „добрите ни съседи“, както и Русия за това, че са помогнали на „юначните българи“ да сломят „робските вериги“ и България да бъде отново свободна. Следва признание на целия 30-годишен период на държавно строителство и модернизация, включително и на свършеното от първия български княз Александър І, за да стане България „достойна да бъде равноправен член в семейството на цивилизованите народи“. Вярна е и констатацията, че към 1908 г. българската държава е „фактически независима“. България е наясно с истинските цели на промяната, осъществена в Турция през юли 1908 г., пресилено наричана „младотурска революция“. Тя заплашва да замрази надеждите на българското мнозинство в Македония и Южна Тракия за придобиване на реална автономия. Тъй като новото положение в Цариград силно и негативно засяга българските интереси, а новите власти демонстративно показват унизително отношение към България като реално васална провинция, каквато тя не е отдавна, деликатният премиер слага в устата на монарха приемливото предложение към младотурците: ние ви желаем успех в „политическото възраждане на Турция“ и за да си партнираме още по-добре като съседи, обявяваме, че от днес, 22 септември 1908 г., вече сме напълно равноправни, сиреч отстраняваме отдавна ръждясалите вериги (в текста неслучайно „узи“) на зависимостта от сюзерена, спъващи и българския просперитет, но и добрите перспективи за благотворно сътрудничество между две фактически независими държави. Основание за проявената смелост в тази историческа декларация, освен реалното самочувствие на фактически независима България, дават и проведените разговори и постигнатите договорености между Фердинанд І и управляващите в Австро-Унгария, които насърчават българите първи да нарушат Берлинския договор, за да го направи и Виена по силата на прецедента, но с обещанието за подкрепа в предстоящите сложни преговори за признаване на българската независимост.
- Великите сили не приемат добре акта на Съединението на България, а как те реагират на обявяване на независимостта?
- Както винаги - всяка според интересите и целите си, но и съобразно възможностите си да влияе реално в една сложна ситуация, която се различава и от кризата 1875-1878 г., и от тази, създадена от Съединението през 1885 г. На другия ден след провъзгласяването на българската независимост Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина. На заплахите с война от страна на Османската империя България отговаря с военна мобилизация, но и с готовност за мирно уреждане на възникналия конфликт. Тъй като Берлинският договор е нарушен и от София, и от Виена, а Великите сили не са готови за мащабна война, усилията се насочват към дипломатическо уреждане на поредната Източна криза. С решаващата помощ на Русия са уредени компромисно политическите и финансовите аспекти на споровете между Турция и България. Предявеният иск от османските власти към българското правителство за 650 млн. франка с цел откупуване на независимостта е отхвърлен. Петербург поема част от исканото от Високата порта финансово обезщетение, като опрощава османския дълг към Русия от войната 1877-1878 г. България получава необходимите й 82 млн. франка като заем от Русия и с тях изплаща исканото от Цариград обезщетение. След тези сложни дипломатически комбинации на 6/19 април 1909 г. е подписан българо-турски протокол, с който Османската империя признава независимостта на българската държава. България става пълноправен участник в международните отношения и една от европейските независими държави. И още нещо важно. До този момент по силата на Топханенския акт от 1886 г. съществува официално отделна област Източна Румелия, на която българският княз е управител, назначаван от султана. Едва през април 1909 г. с международното признаване на обявената през 1908 г. независимост на България от Османската империя Съединението става пълно и окончателно.
- Днес какъв пример трябва да вземем от предците ни, благодарение на които се случва независима България?
- Първото, което днес липсва, са ясни и конкретни национални цели, формулирани и приети с обществен консенсус и преследвани с осъзнато гражданско единство (нямам предвид еднопартийна унифицираност). Едва след това можем да си пожелаем да имаме някои от качествата на личностите, за които говорим: висока степен на родолюбие, държавническа мъдрост, решителност в неотклонното следване на целите, но и тактичност и съобразителност с оглед постигането им. И ясно съзнание, че ние сме поредното поколение българи на тази свещена земя, наследили много от предците си, но и длъжни да оставят достатъчно на идващите след нас. Това бих определил като липсващата днес, поне в част от съвременните българи, историческа отговорност.
- Какво е Вашето обяснение за това, което се случва в обществото и в политическия ни елит днес, защо е това голямо разделение?
- Казано накратко, защото междата и различията между тях стават все по-големи. Много малка част от т.нар. политически елит днес наистина се вълнува от действителните проблеми на българите и се стреми към участие в политиката и управлението не самоцелно, а за да осъществи обещанията, които е дала пред избирателите си. Оттам и раздразнението у хората и застрашителното за самата представителна демокрация съзнателно неучастие в изборите.
- Трябва ли според Вас датата 22 септември да стане национален празник на България?
- Според мен трябва спокойна - с аргументи и изслушване, с уважение към експертните научни тези и различните мнения - обществена дискусия изобщо за паметните дати и официалните празници. През 2022 г. започнахме такава във Великотърновския университет, но не получихме подкрепа нито от управляващите, нито от опозицията. А това е важен държавен въпрос. Нашите политици обаче в мнозинството си не искат той да бъде сериозно и широко дискутиран. Дори само защото през последните години стана пределно ясно, че наложеният с указ на тогавашния председател на Държавния съвет Петър Младенов от 27.02.1990 г. сегашен национален празник Трети март трудно отговаря на критериите за истински общобългарски паметен ден. Моето мнение и разбиране за 24 май като най-подходящ е отдавна известно и многократно аргументирано, но аз се отнасям с уважение към онези сънародници, които считат за достойни за национален празник дни като 6 септември (Съединението) и 22 септември (независимостта), макар и двете дати да са по отменения през 1916 г. стар Юлиански календар и стил.
- Какви са Вашите пожелания към нашите читатели по повод независимостта на България?
- Ще си позволя да повторя пожеланието от предното ни интервю от 2024 г. по повод на Съединението, защото то все още е актуално. Пожелавам на читателите на БГ БЕН и на всички българи преди всичко здраве, но и готовност и желание за солидарност и разбирателство. Крайно време е да очертаем поне контурите на това, към което се стремим, това, което всички или поне повечето бихме искали да постигнем и което може да ни обедини. Този именно идеал и общи цели би трябвало да следват всички български правителства, оставайки, разбира се, различни в идеологическите си и частните си политически предпочитания. Тогава ясно и ярко ще изпъкне и символната дата на националния празник, тогава ще можем да сме достойни наследници на хилядите българи, организирали, осъществили и защитили идеала за независима България.
