 |
Пламен Траянов “Percy”: ''Музиката ме прави щастлив. За мен това е постижение''
Автор :
Toni Rock |
|
От Кравай до Ню Йорк... път, пропит с много труд, харизма и професионализъм, който води до заслужени успехи и световна сцена
11.01.2021 г.
Снимка Percy - фотограф Hughes Timmermans
За истинските ценители рокът е изкуство, стил и начин на мислене. Безспорен фактор за вдъхновението на няколко поколения фенове е и това, че твърдата музика се прави от талантливи и начетени хора, с висок естетически вкус. От тази рядка ''порода'' е и днешният ни гост, басистът на “Madame Mayhem” и “The Dirty Pearls“ - Пламен Траянов “Percy”, един от малкото преуспяващи и известни български музиканти в чужбина, чиято кариера стартира в края на 80-те с група „Огнен звук” малко преди да замине за САЩ. От Кравай до Ню Йорк... път, пропит с много труд, харизма и професионализъм, който води до заслужени успехи и световна сцена.
Интервю на Rock Arena специално за читателите на БГ БЕН.
Някога „Кравай“ беше култово място за срещи на рокери, метъли, пънкари и хипари. Именно там през далечната 1991 година решаваш да заминеш за Щатите, какво си спомняш от това време?
От житейска гледна точка мога да кажа, че до днес запазих приятелства, създадени преди повече от 35 години именно на „Кравай“. Бях само на 19 години, когато заминах за Щатите. Отдаде ми се възможност и за мен нямаше връщане назад. В началото всичко беше един голям шок и трябваше бързо да се пренастроя. Трябваше възможно бързо да се променя, особено идвайки от онази България в края на 80-те. Защото това, на което бях свикнал в родината, тук, в Америка, изобщо не съществува и съответно обратното. Независимо колко филми или снимки може да изгледа човек за Щатите, докато не отиде на място, няма как реално да придобие представа за нещата там. Знаех, че няма да е лесно и че ще е различно, но си дадох шанс. Е, не очаквах, че ще отнеме толкова време...
Преди да заминеш, ти си част от група „Огнен звук“, която по онова време е на върха в България. Поддържате ли връзка с музикантите?
Да, поддържаме контакт, все пак това са хора, с които съм израснал. Дори преди няколко години правих ремикс на китариста Петър Главанов на един солов албум. Всъщност, след като заминах за Щатите, малко по-късно пристигнаха и останалите музиканти от „Огнен звук“. Всичко се случваше като на магия. Имахме шанса няколко месеца да свирим на места, за които само бяхме чели. И това беше наистина страхотно! След това реалността започна да ''драска по стените'', което ни показа, че всъщност ние нямахме реална представа за много от нещата там, че това не е за всеки. Така всеки от нас взе решение как да продължи напред и кое е най-правилното за него. Не упреквам никого. Всеки има право на личен избор.
Често се казва, че за всяко начало освен талант са нужни още добри контакти и шанс... Трудно ли ти беше да създадеш контакти в Америка?
Абсолютно вярно. В моя случай огромен плюс беше качественото образование, което бях получил от музикалното училище и от родителите ми. Завърших музикалното училище с пиано и след това продължих в Консерваторията с бас китара, но там успях да изкарам само един семестър, понеже заминах. Сега нещата са доста по-различни. Тогава беше изключително трудно поради факта, че съм чужденец и не бях част от еди-кой си 'кръг', но пък имах щастието да срещна правилните хора в точното време. Въпреки това има и доста случаи на тотални разочарования. Примерно - първото място, на което отидох, беше Лос Анжелес. За мен това е едно от местата, на които не може да се вярва на нищо и никого. Това е личното ми впечатление и опит. След това се преместих в Ню Йорк, където се чувствам добре и, според мен, животът е някак по-реален. Тук никой няма да залитне в различни посоки само за да ти спести истината, а просто ще ти я кажат директно в очите, без да се интересуват дали това ти харесва, или не. По този начин се спестяват ненужни глупави ходове и много време...
От дете ли знаеше, че искаш точно с музика да се занимаваш?
Да, както споменах, идвам от семейство на музиканти - баща ми беше човек с две висши музикални образования, беше преподавател в музикалното училище и в Консерваторията. И примерно, ако искаш да бъдеш подготвен да кандидатстваш в музикалното училище, той беше човекът, който можеше да те подготви за солфеж и елементарна теория. Майка ми също е завършила Консерваторията с виола и паралелно с това беше музикален оформител в телевизията. Така че за мен нямаше друг път, освен да стана музикант. Целта ми е да съм щастлив с това, което правя. И аз съм. За мен това е постижение. Музиката ме прави щастлив.
Работиш в различни проекти с някои от големите имена на световната музикална сцена, но като басист в Madame Mayhem по-специално ли е отношението ти към тази банда?
Въпреки че не спирам да работя и по други проекти, определено бих могъл да кажа, че Madame Mayhem ми е номер едно по важност група. През 2008 година започнах да свиря заедно с Acey Slade, който беше в няколко банди, между които Murderdolls, Dope и Amen, а понастоящем е в Misfits. С него свирихме заедно няколко години и поради връзката му с групата Dope, чийто китарист по едно време свиреше и с Madame Mayhem, се получи контактът ми с тях. Един ден той ми се обади и попита дали имам планове за следващия месец, след което уточни, че иде реч за турне с тях. След седмица ме представи на Mayhem и директно ме поканиха да свиря с тях. Направихме само една репетиция и тръгнахме на турне с Доро. По-късно той ми благодари, че един вид съм защитил името му, понеже тук, в Щатите, както предполагам и навсякъде другаде, за подобни ангажименти музикантите не се търсят по обяви, а се препоръчват помежду си. Разбира се, има и случаи, когато препоръчаните хора не си вършат добре работата и след това повече не те вземат насериозно нито този, който е заложил името си, нито препоръчаният.
Madame Mayhem – War You Started - https://www.youtube.com/watch?v=6p9Ba1YCe54
Разкажи ни и за другата ти банда – The Dirty Pearls...
С The Dirty Pearls се познавах от доста време. Имах един доста странен период от време, в който, примерно, свирех с около четири-пет артиста, но нищо от това не вземах присърце. И точно тогава се случи нещо, което някак ми отвори очите. Видях се с мой приятел, който беше дошъл с негов познат, също музикант, и представяйки ни, той ме попита как се казва бандата, в която свиря. Нямаше какво да отговоря. И в този момент просто осъзнах, че аз нямам собствена група. Това беше такъв шамар за мен, че просто реших да съкратя ангажиментите и да разчистя музикалния си тезгях с това, с което се занимавах, за да се фокусирам върху нещо по-смислено. Точно тогава пък The Dirty Pearls бяха останали без басиста си, който се преместил в отдалечен щат и беше приключил с музикалната си дейност. Групата ме покани да разговаряме, после направихме няколко репетиции и решиха, че точно аз съм техният човек. Така започнахме да работим заедно. Последните две години обаче The Dirty Pearls са в застой поради много причини.
Преди няколко години в медиите нашумя една интересна история... Как се случи така, че рок банда като The Dirty Pearls заби на една сцена с поп икона като Лейди Гага?
Лейди Гага е голям фен на рока и фактът, че е поп изпълнител и има издадени два джаз албума, не я ограничава стилово. Тя е близка на групата от доста години, още преди аз да се присъединя към тях, а с вокалиста ни Tommy London са стари приятели. Бандата свири и на всички официални афтър партита за турнето на Лейди Гага - “Born This Way Ball - 2013”. А относно случая, за който ти попита, случи се през 2015-а, когато с The Dirty Pearls имахме концерт в Gramercy Theatre в Ню Йорк и никой от нас не знаеше, че Лейди Гага ще дойде на това наше събитие. Още докато забивахме първото парче, успях да я видя в една от ложите близо до сцената. Тече си сетът, всичко си върви супер, когато на едно от популярните ни парчета я чувам зад мен, обръщам се и виждам Гага до нас и пее песента ни. Остана на сцената около 20 минути и беше просто страхотно! И сега, като се замисля, ако медиите не бяха раздули този случай, едва ли някой би ми повярвал... :)
The Dirty Pearls & Lady Gaga - 'Panama': https://www.youtube.com/watch?v=68pArASqrqw&feature=emb_title
Според теб, каква е разликата между времето от 90-те и сега, какво се промени през твоя поглед?
Огромна е разликата между времето от 80-те -90-те и днес. Музиката се промени, музикалният бизнес се промени, отношението към самата музика също се промени... И за съжаление летвата от това много падна. От друга страна, разбирам това, че всеки окуражава всеки да свири, което е напълно правилно, но трябва да има някакъв критерий, който в случая почти липсва. Според мен, е много важно не само как свириш, но и колко добре се сработваш с хората около себе си. Това е изключително важно. С времето кръгът се стеснява, хората стават по-близки и именно това са тези хора, на които можеш да вярваш или да разчиташ на тях.
Живял си по-дълго в Щатите, отколкото в България, мислил ли си какъв би бил животът ти, ако не беше заминал?
При всички положения щеше да ми бъде доста по-различно и нямаше да имам понятие за много от нещата. Всички преживявания и целият ми музикантски опит от гледна точка на креативност, интереси и култура, които придобих в Щатите, нямаше как да ги получа в България. Примерно, там имаме страхотни музиканти просто защото школата в България е на едно много добро ниво, или поне беше такова. И ако даден китарист каже, че може перфектно да изсвири едно соло или песен, нещата не спират дотам. Изискванията непрекъснато растат - дали ще се приспособиш към дадена група, в какво състояние ще си след 50 - 60 поредни концерта в различни градове, а след това ще бъдеш ли адекватен, когато рано сутрин в 8.30 часа имаш радиоинтервюта. Нищо не спира само със свирене. Това е пример за част от нещата, които от музикална гледна точка никога не бих осъзнал, ако бях останал в България.
Освен с музика с какво друго се занимаваш?
Желателно е да имам странични занимания, просто защото музиката ще е до време. От няколко години се занимавам и с графичен дизайн и всяка свободна минута съм на лаптопа, когато сме на турне. В музикалния бизнес нищо не е гарантирано, въпреки че последните няколко години ми бяха изпълнени с доста ангажименти. Времето доказа, че, примерно, има години и като изминалата... И ако не се занимавах с нещо странично, при така създалата се ситуация в световен мащаб определено щях да имам затруднения.
Каква беше изминалата година за теб?
От гледна точка на бизнеса тук, в Щатите, положението е доста сериозно. Законите са различни както във всеки щат, така и във всяка държава. Много компании и клубове фалираха, а Бродуей едва ли ще бъде отворен преди юни месец. Междувременно трябваше да обърнем внимание на неща, за които в забързаното ежедневие някак нямахме време, както и да се приспособим към един друг, по-различен начин на живот. Както за мен, така и за доста други колеги музиканти много от концертите и фестивалите през изминалата година по разбираеми причини бяха отменени. Примерно, през 2019-а аз имах 116 концерта, а през 2020-а - само 11. Надявам се изминалата година повече никога да не се повтаря.
Благодаря за отделеното време, Пърси. Няколко думи към българите на Острова?
Бъдете здрави и добри един към друг! Всичко останало ще се оправи. Вярвам, че 2021 година ще бъде много по-благодатна!
За контакти с Rock Arena: Моб. тел: - 078 239 22499
e-mail:rock_arena@abv.bg|www.facebook.com/rockarenarecords/
|
|
|
| |
МАМО…... |
| |
Не знам дали това е била първата ми дума, но съм сигурна, че... |
|
