 |
Британската банда District 13 грабва с различното звучене и богата рок палитра
Автор :
Toni Rock |
|
Групата успешно експериментира с тежки и бързи рок/метъл рифове, а също и с откровени рок балади.
Снимка: Личен архив на групата /фотограф: SarahSeshieVanderpuije/
04.10.2020 г.
Когато говорим за качествен алтернатив рок, няма как да не споменем британската банда District 13, при това с утвърдено българско участие в нея. Още с дебютния си албум групата попада в класацията на “Топ 50 на най-добрите рок и метъл албуми за 2019” на музикалното списание PowerPlay, където ''Soma'' заема почетното 39-о място. А тяхна песен влезе в саундтрака на новия български филм „Ятаган“ на режисьора Андрей Андонов. District 13 са познати на българската публика от участието им в HillsofRock 2018. Но за всичко това разговаряме със специалния ни гост Асен Милушев - барабанист на District 13, който даде специално интервю за читателите на БГ БЕН.
Здравейте, Асен, какво беше началото на District 13, как се срещнахте с Ричард Вандерпой и Джон Уайлд?
С басиста ни Ричард свирихме в една лондонска попрок банда преди District 13 и още тогава си говорихме за музикалните ни вкусове. И след време решихме да основем наша банда, в която да правим авторска музика. Организирахме прослушване за китаристи и певци, на което се явиха много и различни музиканти. Имаше доста талантливи хора с различни умения. Последен на прослушването за деня се яви Джон, който каза, че свири на китара и пее. Още от първата песен усетихме, че това е нашият човек, паснахме си музикално и енергийно. Така се появи District 13. Музикалният стил на бандата е смесица от всичко, което харесваме и се вдъхновяваме като музиканти, което най-много се вписва в наименованието "хард-алтернатив рок". Нe се придържаме към конкретен стил. Обичаме да експериментираме и по-скоро творчеството ни е микс от различно звучене в рамките на рок музиката в цялата й палитра - от тежки и бързи рок/метъл рифове, до откровени рок балади.
''Soma'' и ''Is This The Way'' са сред най-любимите парчета на феновете на групата
''Soma” успя да се класира на 39-а позиция в ''Топ 50 на най-добрите рок и метъл албуми за 2019'' на британското списание Power Play. С кого работихте по този албум и защо решихте да го издадете в България?
Беше много приятна изненада дебютният ни албум да влезе в такава класация и сме много щастливи, че това се случи. Като цяло албумът беше приет много добре и някои от песните ни се въртят по радиостанции във Великобритания, Австралия, САЩ, Канада, Германия, включително и по Z-Rock радио в България. Не сме работили с други музиканти по албума. Единственият човек извън групата, който има заслуга за него, е нашият саунд инженер Георги Станев - Гого, заради когото решихме да запишем албума в България, понеже неговото студио е там. Работата с този страхотен човек и изключителен професионалист е удоволствие. Планираме и за вбъдеще да продължим да работим заедно.
Разкажете ни за едноименния сингъл от албума, чиято песен е вдъхновена от роман на Олдъс Хъксли, както и за парчето „Is This The Way', което влезе в саундтрака на новия български филм ''Ятаган''?
Песните ''Soma'' и ''Is This The Way'' са две от най-любимите парчета на нашите фенове. В края на миналата година направихме видеа към двете песни. Музикално песента ''Soma'' беше вдъхновена от ''War Pigs'' на Black Sabbath и ''Sad But True'' на Metallica, а идеята за заглавието бе вдъхновена от книгата "Прекрасният нов свят" на Олдъс Хъксли. В песента се разказва за човек, който иска да отвори ума си чрез психиделични хапчета и да направи революция, да промени обществото, в което живее, защото го намира за абсурдно. Героят обаче започва да става параноичен и да губи представа кой всъщност е той и какви са амбициите му. (Видеото към песента ''Soma'' може видите тук: www.youtube.com/watch?v=oBlOjcyrklU&feature=emb_title).
А относно парчето ''Is This The Way'', вокалът ни Джон Уайлд записва акустичната му версия малко преди да сформираме групата. Текстът на песента е написан в труден за Джон период, в който почувствал, че е изгубил пътя и затова е засегнал често задавани от всички нас въпроси като: "Винаги ли взимаме правилни решения? Намираме ли някога мястото и времето, в което да се чувстваме добре?". Видеото към ''Is This The Way'' е заснето в живописните хълмове на Национален парк в Девън, Англия. Именно тази песен беше използвана в саундтрака на българския филм “Ятаган” на режисьора Андрей Андонов (известен с филма “Никой”) и продуцента Христо Дерменджиев.
На концерт на „Металика“ разбрах, че искам да имам своя група и да бия по барабаните като Ларс
Как един концерт и албум на „Металика” преобръщат целия Ви свят в период, когато сте млада надежда в българския футбол и решавате да спрете със спорта и да продължите само с музика?
Музиката е най-голямата ми страст още от дете. Слушах касетките на родителите ми със FSB, Factor, The Beatles, Queen, Pink Floyd, Scorpions и блъсках по каквото намеря в нас, представяйки си, че свиря на барабани. Вече бях започнал да се занимавам активно с футбол и мога да кажа, че се справях добре. Събирах се да свиря и с приятели от училище, като за първи път излязохме на сцена на един училищен празник. През 1991 г. баща ми ме заведе в музикален магазин в София, за да ми купи касетка с някоя нова за мен група. Тогава видях албум с черна обложка със змия на нея и надпис ''Metallica" - поисках точно тази касетка. Когато се прибрах, това, което чух, направо ми „отвя” главата, никога преди не бях чувал толкова здрав звук и такава енергия. Това беше началото, така станах луд фен на „Металика”.
През 1999 г. се случи дългоочакваният от мен концерт на Metallica, когато дойдоха в България. Разбира се, отидох и през цялото време не можех да повярвам, че това ми се случва. Именно в този момент разбрах, че искам да имам моя банда и да бия по барабаните точно като Ларс. Metallica стана неразделна част от ежедневието ми и това е групата, която най-много ме е вдъхновявала и продължава да ме вдъхновява. В този период бях отдаден главно на две неща: да играя футбол и да свиря на барабани през останалото време. Но, в един прекрасен ден след редица събития, които се случиха в отбора ми, реших да спра с футбола и да последвам най-голямата си мечта - музиката.
С какво първите Ви две банди Black Hole и Crashbrake се различават от District 13, каква беше причината да се разделите с тях? Към днешна дата поддържате ли контакти с музикантите от тях?
Първите ми две банди бяха в България и стилово бяха по-различни. За Black Hole мога да кажа, че беше школа за мен като музикант и опит в работата с различни хора в музикалната индустрия. Свирехме предимно кавъри по клубове, но имахме и няколко авторски парчета. Бандата вървеше добре, заедно прекарахме няколко години до момента, в който останалите решиха, че не съм достатъчно добър за тях, и един ден просто ми казаха, че искат да продължат работа с друг барабанист. Беше доста изненадващо за мен, но уважих решението им и се разделихме. Към днешна дата не мога да кажа, че поддържаме някакви контакти. Аз лично не им се сърдя за тогавашното им решение, дори съм им благодарен, защото това ми даде повече хъс да стартирам двете си други групи Crashbrake и District 13, които са доста по-креативни и успешни от Black Hole.
Създадох Crashbrake през 2011 г., а стилът на групата е тотално различен от всичко, което съм правил досега. Свирехме със специално изработени костюми, имахме концепция за всичко - от музиката до сцената и визуалните ефекти. Може да се каже, че си беше завършена продукция. Имаме издаден един доста добър албум, наречен ''Hailtothe Anonymous'', и до момента не сме прекратили окончателно своята дейност, просто поехме в различни посоки. Поддържаме контакти, приятели сме и е много вероятно в даден момент да запишем още парчета заедно.
Идването ми в Лондон беше свързано с музиката, реших да опитам късмета си тук
Заминаването Ви в Лондон беше ли свързано с музика, кои групи от британската рок сцена най-силно Ви впечатляват?
Идването ми в Лондон беше свързано предимно с музиката. Реших да опитам късмета си тук, защото това е страната, която е дала супер много на световната музикална сцена. Има много добре работеща музикална индустрия и едни от най-любимите ми групи са създадени тук. Групите от британската рок сцена, които са ме впечатлявали най-много през годините, както и до ден-днешен, са: Queen, Black Sabbath, Led Zeppelin, The Rolling Stones, Depeche Mode, Judas Priest, Мuse.
Музиката ли е основното занимание на всеки от вас, или работите и по други проекти извън District 13?
При мен и Джон музиката е основното занимание. Аз имам малък бизнес с репетиционни освен бандата, а Джон преподава в музикален колеж. Ричард също има и друго занимание освен бандата.
Как попаднахте в имението на Кей Кей Даунинг от Judas Priest и какво ще помните от срещата си с този легендарен музикант?
Преди няколко години много близки мои приятели и големи рок фенове решиха да се оженят в имението на Кей Кей Даунинг, намиращо се близо до Кидерминстер, което в този период имаше възможност да се наема за събития. Когато има частни партита, той не се подвизава там, но понеже приятелите ми са луди фенове на Judas Priest, беше решил да ги изненада и да се появи за малко. Не само че ни изненада с това, но и остана през цялата вечер и разговаря с всички, които проявиха желание и интерес. Дори когато в края на вечерта алкохолът свърши, Кей Кей отиде някъде с джипа си, за да вземе още за жадните купонджии. Впечатлението ми от него е, че макар да е огромна звезда с милиони продадени копия на албумите, както и фактът, че е свирил на най-големите стадиони и фестивали през годините, Кей Кей Даунинг е един изключително земен и приятен човек, който се държи супер приятелски. За мен беше една много вдъхновяваща среща, която няма да забравя.
При толкова талантливи музиканти в България, според Вас, какво не достига, за да сме и на световната сцена?
Да, в България има много талантливи музиканти и групи, които са на световно ниво. Това, което може би не достига, за да сме на световната сцена, е недобре развитата музикална индустрия в България и малкият ни музикален пазар. Както всеки друг бизнес музиката изисква сериозни инвестиции. За да сме конкурентни, трябва да се стремим към качествени неща, както и търсене на контакти и възможности за участия на международни събития. Иначе в последно време има все по-хубави събития и мисля, че доста от групите в България правят концерти извън страната, така че е въпрос на време да бъдат забелязани от подходящите за тях хора.
Пандемията от Covid-19 се отрази изключително негативно на музикалната индустрия
Пандемията попречи ли на работата Ви по нови парчета и идеи за втори албум? Ще продължите ли да издавате като независима банда, или предпочитате договор с лейбъл?
Заради пандемията е трудно за всеки бизнес и специално за музикалната индустрия. Много събития и концерти са отменени, музикалните клубове по света или не работят, или работят при определени правила. Това прави нещата супер трудни и за тях, и за феновете. За сметка на това Интернет и социалните медии ни дават възможност да търсим други начини да достигнем до феновете и хората от индустрията. Няма особено значение в коя страна живееш и твориш, еднакво трудно е за всички. Пандемията се отрази доста негативно както на нас, така и на всички хора, за съжаление. Имахме много хубави участия тази година, които се отложиха за другата година, надявам се, дотогава нещата да са по-добре. Трябваше дори да открием голямата сцена на фестивала Hills Of Rock в Пловдив, България, но всичко пропадна заради вируса. Положителното нещо, което успяхме да направим поради липсата на концерти това лято, е да седнем и да напишем нови песни. Имахме доста идеи, които просто стояха и чакаха подходящия момент. Съвсем скоро бяхме в София, където направихме пре-продукцията и записахме песни по втория ни албум отново с Георги Станев. Парчетата станаха супер и сега ще работим по миксирането и мастерирането на албума, както и по визията на обложките. Надяваме се до началото на другата година всичко да е готово.
Относно издаването имаме идея с нашия мениджмънт да предложим песните на лейбъли и ако успеем да се договорим с някой добър лейбъл, вероятно бихме опитали този път съвместна работа. Ако условията не ни допаднат, отново ще действаме като независима банда. И в двата варианта има позитиви и негативи, така че, надявам се, да изберем правилното решение за бандата.
Dіѕtrісt 13 cа познати на бългаpcката пyблика от yчаcтието Ви в Hills of Rock 2018, какво могат да очакват феновете ви в най-скоро време?
Надяваме се през 2021 г. да можем да пътуваме повече, ще имаме и повод да представим новите си песни и планираме да направим кратка обиколка из България, както и в някои други европейски страни.
Вашето послание към читателите на БГ БЕН?
Пазете се в тези трудни времена, помагайте си, доколкото е възможно, и се наслаждавайте на възможностите и красивите неща и места, които предлага Великобритания. Кога друг път ще пътуваме предимно из страната заради мерки за безопасност, нали? И се надявам съвсем скоро да се видим на някой концерт на District 13.
|
|
|
| |
МАМО…... |
| |
Не знам дали това е била първата ми дума, но съм сигурна, че... |
|
