 |
С огъня на родолюбието зачитаме Деня на будителите
Автор :
БГ БЕН |
|
Какво е за нас България? Може би всичко, което сме днес. Тя е родният дом и най-близките ни хора, усмивката на приятелите, спомените и любимите места.
1.11.2019
Тя е въздухът, който дишаме. Тя е екотът от стъпки по калдъръмените улички на възрожденските градчета, вятърът на шипченския връх, достолепието на Царевец, величието на Мусала и Вихрен. И още много. Улисани в трудните ни делници, рядко се питаме какво е България за нас, съвременниците на 21-ото столетие.
Има дни в календара, които ни подсказват, че съществува и друга България. Тази, изградена от онези титани на мисълта и словото, които и днес ни карат да се чувстваме горди дори от споменаването на техните имена.
Такъв ден за нас, българите, е Денят на народните будители. Думата будител е метафора, включваща в себе си не само дейците на Българското възраждане и националноосвободителната борба, но и книжовниците, които с огненото си слово върнаха българската свяст в душата на народа.
Така се стига до първото неофициално честване на празника, осъществено в Пловдив през 1909 г. Времето след Първата световна война бележи разруха и всеобщо отчаяние. За българското общество чистият възрожденски идеал отдавна е рухнал. Интелигенцията все по-ясно разбира, че Майка България се намира на кръстопът. Мнозина виждат реалната заплаха от разпадане на националната ни ценностна система. Точно тогава книжовниците ни се обръщат към най-светлите имена от близкото ни минало, за да потърсят съприкосновение с онези, които в трудно и безперспективно време с мощта единствено на своята мисъл върнаха равновесието и духовната стабилност на нацията. И отидоха още по-назад във времето, за да приемат 1 ноември – Ден на светеца Иван Рилски, за нов, всъщност добре познат празник.Това се случва на 13 декември 1922 година, когато 19-ото обикновено народно събрание приема Закон за допълнение на Закона за празниците.
Инициатор на промяната е тогавашният министър на народното просвещение Стоян Омарчевски. С Окръжно № 17743 той обявява първия ден от ноември за общонационален и неучебен ден за всички училища. В продължение на повече от две десетилетия тази дата се превръща в един от най-чистите общобългарски празници на историческата памет и на националното ни самочувствие. Те са отстоявани през вековете на насилие и народни страдания – дело на стотици и хиляди знайни и незнайни българи – книжовници, наставници и просветители, вдъхнали в мрака на средновековието вяра в собствените сили на народа за възраждане на българската държавност. Затова на първи ноември ние отдаваме почит и признателност към делото и паметта на всички достойни българи, които с делата и мислите си събудиха народния дух и съградиха стъпка по стъпка, ден след ден националната ни идентичност. Всяка национална общност избира период от историческото си развитие за свое “най-силно време” и героите на това време се превръщат в светли символи на цялата нация. “Най-българското време” безспорно за нас е времето на Ботев и Левски, периодът на нашето “Високо възраждане”, десетилетието непосредствено преди Освобождението. Същевременно Денят на народните будители е отворен във времето както за миналото, така и за бъдещето. Това ни позволява да добавяме в националния ни пантеон нови и нови имена.
В Деня на народните будители си припомняме образите на онези обикновени и посвоему необикновени българи – светци и мъченици, книжовници и бунтовници, създали духовния гръбнак на българския народ в най-трудните години от неговото съществуване. С благоговение изричаме имената на свети Иван Рилски, Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Поп Пейо, Матей Граматик, Йоасиф Брадати, Паисий Хилендарски и Софроний Врачански, Неофит Бозвели и Добри Чинтулов, Ботев, Левски, Каравелов, Захари Стоянов, братя Миладинови, Христо и Евлоги Георгиеви, Иван Вазов... Не бихме могли да споменем имената на всички радетели за българщина и родолюбие, които поддържаха, а и днес укрепват вярата, волята и желанието на народа ни към знание и просперитет. Благодарение на всички тях беше запазена нашата писменост и език, църква и училище, просвета и култура, те извоюваха свободата и независимостта на милото ни отечество.
Въпреки голямото културно и патриотично значение, което има празникът на будителите, през 1945 година той е отменен, защото се дублирал с Деня на светите братя Кирил и Методий. Десетилетия след това с рухването на Берлинската стена (1989 г.) рухна и значителна част от измислената и без корени в нашето общество празнична система. Изведнъж ние, българите, като че ли останахме в празнично безвремие. От една страна, в първите месеци и години всеки ден бе празник, а от друга – много скоро усетихме, че за да стъпваме по-здраво на земята си, трябва пак да се срещнем със своето величаво минало.
След 1945 г. Денят на народните будители е заличен от списъка на официалните празници. Възстановен е след решение на 36-ото Народно събрание през 1992 г. Идеята е на писателя и изключителен родолюбец проф. д-р Петър Константинов (1928-2011), председател на сдружение „Мати Болгария”.
И този акт бе посрещнат от народа ни с всеобщо одобрение.
Първи ноември – ден от календара, в който, докосвайки се до спомена за делото на нашите будители през десетилетията, ще почерпим онази сила, която ще ни направи повече българи. От това днес ние имаме нужда повече отвсякога.
Използвани са материали от: bg.wikipedia.org
|
|
|
|
