 |
Как новият UK премиер ще затъне в перфектно конституционно тресавище още в първите си дни

Автор :
БГ БЕН |
Надпреварата за нов лидер на Консервативната партия е безпрецедентна в историята на Великобритания поради няколко причини. Първата е, че за първи път членовете на Консервативната партия ще определят кой ще бъде новият лидер. Досега до избор се е стигало чрез оттегляне на кандидати по време на тура на гласуване сред депутатите от партията. Например, до избора на Тереза Мей за лидер през 2016 г. се стигна, след като от съревнованието се отказаха Борис Джонсън, Майкъл Гоув и Андреа Ледсъм. Сега обаче се налага членовете на партията да определят лидера, като гласуват за единия от двамата кандидати – Джереми Хънт или Борис Джонсън, излъчени от депутатите. Втората причина е, че изборът на нов лидер се случва във време, в което управляващата партия няма мнозинство в парламента. Третата причина е, че изборът става във време, когато освен че управляващата партия няма мнозинство в парламента, тя е и силно разделена. Някои депутати от Консервативната партия вече обявиха, че ще подкрепят вот на недоверие към всяко правителство, което иска да изкара Великобритания от ЕС без сделка, независимо дали то е на Борис Джонсън или Джереми Хънт. Някои кандидати за нов лидер пък казаха, че възнамеряват да разпуснат парламента, за да не може той да блокира no-deal Брекзит. Тук разглеждаме петте най-горещи въпроса, които произтичат от настоящата ситуация.
08.07.2019 г.

1. Ще бъде ли новият лидер на Консервативната партия назначен за министър-председател на Великобритания?
Както знаем, Великобритания няма писана конституция, поради което е много трудно да се каже какво се случва при определен сценарий. Все пак, обаче, страната има конституционни принципи. Някои от тях са записани в закони и официални документи. Един от тези документи е Правителственият наръчник от 2010 г. (Cabinet Manual 2010). Ето какво казва той по въпроса:
§2.8. Когато министър-председателят подаде оставка от името на цялото правителство, суверенът (Кралицата) трябва да покани лицето, което е вероятно да има подкрепата на парламента и това лице трябва да бъде назначено за министър-председател и да формира правителство.
§2.9. Суверенът не трябва да бъде въвличан в партийната политика. Ако има съмнения кое е горното лице, парламентарно представените партии и политиците са отговорни за финалното номиниране на това лице, което има подкрепата на парламента. Като първи съветник на суверена, настоящият министър-председател (Тереза Мей) трябва да предложи на Кралицата за нов министър-председател лицето, което е вероятно да има подкрепата на парламента.
§2.18. Ако министър-председателят избере да подаде оставка лично, а не от името на цялото правителство, и в този момент неговото правителство има мнозинство в парламента, в този случай, управляващата партия или партии трябва да изберат неговия наследник.
За съжаление, Правителственият наръчник не дава ясен отговор на въпроса дали новоизбраният лидер на Консервативната партия трябва да бъде назначен за министър-председател на страната при настоящите обстоятелства. Причината е, че Тереза Мей подаде оставка лично (ситуацията в §2.18) , а не от името на цялото правителство (ситуацията в §2.8), но това стана в момент, в който нейната партия няма мнозинство в парламента.
Две неща са ясни, независимо от обстоятелствата. Първото е, че новият министър-председател трябва да бъде човекът, който е вероятно да има подкрепата на парламента. Второто е, че политиците трябва да определят кой е този човек, за да се избегне въвличането на Кралицата в партийната политика.
В момента не е ясно дали новият лидер на Консервативната партия ще има подкрепата на парламента, като се имат предвид коментарите на някои депутати от партията, че те няма да подкрепят правителство, което е готово да изкара Великобритания от ЕС без сделка. Консерваторите имат мнозинство от трима депутати, като към техните депутати се добавят 10-те депутати на Демократичната юнионистка партия (DUP) от Северна Ирландия. Дори само няколко депутати от Консервативната партия да подкрепят потенциалния вот на недоверие към правителството, това ще е достатъчно, за да демонстрира, че новият лидер няма подкрепата на парламента. Разбира се, аритметиката в парламента не е толкова проста, защото някои от подкрепящите Брекзит депутати от Лейбъристката партия могат да гласуват за правителството. Въпреки това, с оглед на заканите на някои депутати от Консервативната партия, изглежда, че броят на консерваторите, които няма да подкрепят новото правителство, ще е достатъчно голям, за да може вотът на недоверие да мине, дори и ако някои депутати от Лейбъристката партия гласуват за правителството.
Един от възможните сценарии е групата на депутатите от Консервативната партия, които не подкрепят новия лидер, да публикува декларация за оттеглянето на подкрепата им веднага щом новият лидер бъде определен и преди той да бъде назначен за министър-председател. Това ще постави Кралицата и нейните съветници пред сериозна дилема, защото новият лидер очевидно няма да се ползва с подкрепата на парламента. Ако въпреки това Кралицата реши да назначи новоизбрания лидер на Консервативната партия за министър-председател, е вероятно парламентът веднага да свика вот на недоверие към него и той да бъде свален.
Ако групата на недоволните от новия лидер депутати-консерватори направи подобна декларация, какво трябва да направи Кралицата?
В този случай, Кралицата може да назначи новия лидер за министър-председател, за да тества дали той се ползва с подкрепа от парламента. Тестът може да бъде формално гласуване на вот на доверие към правителството или неформално гласуване. При неформално гласуване, министър-председателят ще трябва да публикува своята Брекзит стратегия и парламентът ще трябва да гласува дали я одобрява или не. Ако парламентът не одобри Брекзит стратегията на новия лидер, той трябва да бъде свален.
Другият вариант е Кралицата да изчака да получи ясно доказателство, че новият лидер има подкрепата на парламента, преди да го назначи за министър-председател. При този сценарий, Тереза Мей няма да се оттегли веднага. Вместо това, нейната роля ще е да води процеса по определянето на лицето, което се ползва с подкрепата на парламента. Тя ще трябва да посъветва Кралицата временно да назначи новия лидер за министър-председател, а в случай че се окаже, че той няма подкрепата на парламента, да назначи алтернативен кандидат. Тогава парламентът ще трябва да направи множество гласувания, в които да определи кой е този алтернативен кандидат. През това време Тереза Мей и нейното правителство ще останат на власт. От двата варианта, този е по-малко рисковият, защото парламентът може да проведе множество гласувания за излъчването на нов министър-председател, без това неминуемо да означава предсрочни парламентарни избори.
Да обобщим: Новият лидер на Консервативната партия може и да не бъде назначен за нов министър-председател на страната. Кралицата може временно да го назначи, като условието за постоянното му назначение ще бъде парламентът да му гласува вот на доверие. Освен това, Кралицата може и да не го назначи и Тереза Мей може да остане на власт, докато парламентът не определи лицето, което се ползва с подкрепата му.
2. Ще има ли време доверието на парламента в новия министър-председател да бъде тествано, преди парламентът да излезе в своята 6-седмична лятна ваканция?
При настоящия график на парламента по-вероятното е да няма време за тестването на доверието на парламента в новия министър-председател преди лятната ваканция. Новият лидер ще бъде определен на 23-ти юли, след което трябва да се яви пред Кралицата, която да реши дали да го назначи за министър-председател или не. Както стана ясно по-горе, не е сигурно дали това изобщо ще се случи. След това, парламентът излиза в лятна ваканция от 25-ти юли до 3-ти септември. Ако новият лидер бъде назначен за министър-председател, ще има само един ден за тестването на парламентарната подкрепа за него – 24-ти юли. Ако има забавяне с назначаването на новия министър-председател, няма да има време за тестване на доверието в него. Освен това, за да има вот на доверие или недоверие,* новият министър-председател трябва да назначи министрите и заместник-министрите в кабинета си. Назначаването на министрите отнема минимум един ден. Назначаването на заместник-министрите е по-дълъг процес. Ако вотът на доверие или недоверие не се състои преди лятната ваканция на парламента и няма яснота по въпроса дали новият лидер има подкрепата на парламента, той няма да има право да преговаря с ЕС, докато парламентът е в лятна ваканция. Или с други думи, Великобритания ще трябва да изгуби 6 седмици ценно време за преговори с ЕС. Парламентът вероятно няма да допусне това и ще реши да отложи разпускането си за края на юли. Другият вариант е парламентът да съкрати лятната си ваканция.
Да обобщим:Парламентът най-вероятно ще реши да заседава след 25-юли, за да има време да се тества доверието му в новото правителство.
* Разликата между вота на доверие и на недоверие е, че в първия случай правителството свиква вота, искайки от парламента да му гласува доверие. Във втория случай – при вот на недоверие, опозицията свиква гласуването и иска от парламента да не подкрепи правителството. И двата вота се считат за валиден тест за подкрепата на парламента към правителството.
3. Какво следва, ако новият министър-председател не получи подкрепата на парламента през юли?
Ако правителството загуби вот на доверие или недоверие, според Закона за фиксирания мандат на парламентите от 2011 г., това не води автоматично до предсрочни парламентарни избори. Вместо това, в 14-дневен срок, парламентът трябва да даде подкрепата си за някакво правителство. Това даване на подкрепа може да стане, ако правителството смени политиката си – например, като зави категорично, че Великобритания няма да излиза от ЕС без сделка, ако то смени състава си или ако министър-председателят бъде сменен. Законът за фиксирания мандат на парламентите никога досега не е бил тестван, така че не се знае например, как управляващата партия може да смени министър-председателя в 14-дневен срок, без да провежда вътрешни избори за нов лидер. Ако в този 14-дневен срок, парламентът не даде подкрепата си за някакво правителство, тогава следват предсрочни парламентарни избори.
На практика е вероятно, при загуба на вот на доверие или недоверие от правителството през юли, да започнат преговори между партиите, за да се намери министър-председател, който да се ползва с подкрепа от няколко партии. Ако депутатите успеят да се споразумеят за това кой да е този човек, те могат да го номинират за министър-председател и да посъветват Кралицата да го назначи за такъв. Дори в този случай, обаче, новият министър-председател ще трябва да докаже, че има подкрепата на парламента, като свика гласуване на вот на доверие, след като бъде назначен.
Ако нов министър-председател не бъде номиниран от парламента, Кралицата трябва да насрочи дата за предсрочни парламентарни избори по препоръка на настоящия министър-председател – Тереза Мей. За организирането на предсрочни парламентарни избори са необходими минимум 5 седмици, така че ако новият лидер на Консервативната партия загуби вот на доверие или недоверие в края на юли, 14-дневния срок ще изтече в средата на август и предсрочните парламентарни избори ще бъдат в средата или края на септември.
Да обобщим: Ако новият министър-председател загуби вот на доверие или недоверие в края на юли, ново правителство трябва да бъде сформирано в рамките на 14 дни. Ако това не се случи, предсрочните парламентарни избори ще се състоят в средата или края на септември.
4. Какво следва, ако новият министър-председател не получи подкрепата на парламента през септември или октомври?
Възможно е през юли депутатите да решат да дадат шанс на новия министър-председател на страната и първоначално да му гласуват доверието си. Ако, обаче, до септември се окаже, че новият министър-председател иска да изкара Великобритания от ЕС без сделка, депутатите имат процедурни ходове, с които могат да осуетят подобни планове. В този случай е възможно веднага да бъде свикан вот на недоверие към правителството, който при всички случаи ще бъде подкрепен от достатъчен брой консерватори, за да мине. Само че ако този вот бъде гласуван през септември, дори и да мине, може да няма достатъчно време за евентуалното свикване на предсрочни парламентарни избори. Следователно ако през лятото депутатите усетят, че планът на новия министър-председател е излизане от ЕС без сделка, парламентът вероятно ще съкрати ваканцията си, за да изтегли гласуването на вота на недоверие по-рано.
Според настоящия график на парламента, лятната ваканция на депутатите приключва на 3-ти септември, след което парламентът ще заседава 2 седмици. После, той ще бъде разпуснат до 9-ти октомври, докато се провеждат партийните конференции на парламентарно представените партии. Особено ако се чака до след 9-ти октомври за гласуването на вот на недоверие, време за организиране и провеждане на предсрочни парламентарни избори няма да има. Правителството ще бъде принудено да преустанови плановете си за излизане без сделка и да моли ЕС за ново удължаване на срока за излизане на Великобритания от ЕС, за да получи подкрепата на парламента в 14-дневния срок, който тече след като правителството загуби евентуален вот на недоверие. В този момент, обаче, Брекзит крилото на Консервативната партия (между 50 и 80 депутати) ще се противопостави на този план и ще гласува против правителството. За оцеляването на правителството ще е необходима подкрепата и на други партии. Ако тази подкрепа не бъде дадена, следват предсрочни парламентарни избори, но и вероятно удължаване на срока за излизане от ЕС, ако ЕС е съгласен.
Да обобщим: Ако новият министър-председател загуби вот на недоверие през септември или октомври, той ще трябва да спре плановете си за излизане от ЕС без сделка, за да получи отново доверието на парламента. За оцеляването на правителството ще е необходима значителна подкрепа от други партии. Иначе, следват нови парламентарни избори и вероятно удължаване на срока за излизане на Великобритания от ЕС.
5. При горния сценарий, ще бъде ли новият министър-председател принуден да поиска удължаване на срока за излизане на Великобритания от ЕС?
Ако вотът на недоверие към правителството бъде свикан специално с цел предотвратяването на no-deal Брекзит, новият министър-председател няма да има правото да не поиска удължаване. Според Правителствения наръчник, правителство, което няма подкрепата на парламента, трябва да отложи всички важни политически решения за потенциално ново правителство. Единственият начин важните политически решения да бъдат отложени е искането на нова отсрочка от ЕС. Освен това, в този случай, парламентът вероятно ще гласува в допълнение и закон, с който да принуди правителството да поиска отсрочка, както стана преди Тереза Мей да поиска удължаването на срока до 31-ви октомври.
Да обобщим: Ако вот на недоверие се гласува през октомври, новите парламентарни избори ще могат да се проведат едва през ноември. В този случай, според Правителствения наръчник, излиза, че министър-председателят ще е длъжен да поиска отсрочка.
Източник: constitution-unit.com
|
|
|
|