 |
Защо все негодуваме за получаващите помощи, а не ни е грижа за тези, които укриват милиарди
Автор :
БГ БЕН |
|
Помните ли "Панамските книжа" (Panama Papers)?
Те представляваха документи от разсекретените преди близо 2 години архиви на панамска правна компания, които извадиха наяве имената на стотици свръхбогаташи (сред тях и много британци), укриващи богатствата си от данъчните власти чрез познатата офшорна схема.
Скандалът беше голям, имената замесени в него - също, медиите ги обсъждаха дни наред, но силна публична реакция и действия на институциите така и не последваха.
06.01.2017 г.
Апатията на обществото към големите наглости е факт
През миналата година социологическата агенция British Social Attitudes сондира мнението на британците по въпроса за укриването на данъци. Анкетираните признаха, че това е повсеместно явление и че близо една трета от тях самите са търсили подобни вратички в данъчния закон.
По отношение на моралния аспект обаче, картината бе по-различна. Едва 48% от анкетираните счетоха укриването на данъци за „грешно и несправедливо”, докато 60% осъдиха като „грешно и несправедливо” това, че по-бедните хора кандидатстват за помощи, които им се полагат по закон.
С други думи, ние сме много по-склонни да осъждаме тези, които се възползват от легалната възможност да вземат помощ от държавата и да подминаваме онези, които бягат от своята данъчна отговорност към същата тази държава.
Това заключение непрекъснато се повтаря от социологическите изследвания през годините. Проучванията на Joseph Rowntree Foundation, например, бяха направени в навечерието на кризата от 2008 г. и установиха, че „участниците в анкетата са реагирали със значително по-голямо раздразнение на перспективата да се експлоатира системата от страна на хората с по-ниски доходи, в сравнение с експлоатирането й от тези, които са с по-високи доходи.”
Това отношение е залегнало дори в правителствената политика
Дълбоката обществена антипатия към получателите на помощи е основата, върху която Консервативната партия вече 7 години гради своята социална политика. По време на цялото си управление, Дейвид Камерън и финансовият му министър Джордж Озбърн не спряха да набиват шаблона за „честните трудещи се” и „мързеливите бенефитници”, с която оправдаваха всяко следващо орязване на бюджета.
Въпреки че понякога инцидентно се размахваше пръст относно укриването на данъци от богатите хора и компании, ефикасни мерки по техен адрес не бяха взети, за разлика от светкавичната скорост, с която се действаше по прекрояването на системата за социалните помощи.
Всеки тук е така вторачен в канчето на бедните, че дори бомбата на „Панамските книжа” през 2016 г. не успя да отмести, макар и за малко, фокуса на общественото внимание по посока на богатите, които не плащат данъци.
Проблемът на Панамските книжа бе в техния мащаб. В тях се говореше за огромни суми, потънали в офшорни компании.
Както отбеляза Андрю Дилнът, бивш ръководител на регулатора UK Statistics Authority: „Хората не могат да възприемат големите многоцифрени суми. Те говорят с реалното си значение единствено на специалистите-статистици и икономистите”.
Ключът към тяхното разбиране е в осмислянето на ефекта от неплатените данъци
Сумите, които Apple, примерно, са си спестявали години наред, се измерват с хиляди неоткрити работни места, непостроени социални жилища и замразени общински проекти. Стотици хора нямаше да са бездомни днес, ако помощите им не бяха драстично орязани, заради това, че седалището на Google е регистрирано на Бермудските острови.
Верижните реакции в обществото, които са следствие от укриването на данъци лесно се отписват, защото не протичат пред очите ни.
За сметка на това, днес най-лесно се забелязва „престъплението” да си беден.
Източник: theguardian.com
|
|
|
|
