 |
Когато влезете в заведение, пригответе се за неговата психоигра с вас и вашия портфейл
Автор :
БГ БЕН |
|
Защо когато ресторантът е по-скъп, в него задължително звучи класическа музика?
- Защото вечерящите усещат изтънчеността на момента и са склонни да поръчат 10% повече храни и вина от менюто, в сравнение със случаите, когато в заведението се въртят поп хитове.
17.04.2017 г.
Добре дошли в новата наука на име "гастрофизика", с която от близо 20 години се занимава специализирано звено на университета в Оксфорд. Целта на гастрофизиката е да изследва "психологическия експеримент" на храненето навън. Защото то днес не е само това, което ядем, но и това, което чуваме, виждаме, помирисваме и докосваме. Всички тези съставки влизат в модерната концепция на заведенията навън - къде по-явни, къде по-умело завоалирани.
Може би сте си задавали досега някой от тези въпроси:
Защо днешните барове са с толкова шумни вътре?
Изследванията показват, че когато нивото на звука в баровете нарасне с 22%, хората започват да пият питиетата и шотовете си там с 26% по-бърз темп. Звукът затруднява разговорите, което естествено ги кара да ускорят пиенето.
Формата на вашата маса в ресторанта е също една гастро-манипулация
Доказано е, че заоблените маси предизвикват повече усещания за уют и вкусово удоволствие, в сравнение с по-ъгловатите или квадратни форми. По-закръглените маси обаче заемат по-големи пространства, поради което се разполагат на избрани и по-уединени места, като теренът се запълва с комбинации от двете форми.
Ще доживеем ли да седнем на мека мебел в заведение на McDonald’s
Неписано правило в заведенията за бързо хранене е да ядем храната си, седнали на твърди столове, сякаш свити от чакалнята на някоя гара. Те съвсем умишлено са проектирани да са такива - твърди и неудобни, и да започват да ни убиват след 10-15 минути седене. Целта е недотам деликатно да ни подсетят да ги освободим, за да се нанесат там следващите клиенти.
Защо по време на полет на всички наоколо им се допива доматен сок
Доматеният сок представлява 27% от поръчваните питиета на борда на компанията Lufthansa, която сервира от него по 200 600 литра годишно. А близо една четвърт от изследваните от екипа на Oxford University пасажери, заявяват че никога досега не били опитвали доматения сок като питие. Къде е причината за внезапната любов към него?
Отговорът е в звуковия фон по време на полета, чиито средни децибели се движат между 80 и 85. Подобна шумова среда, както и височината на която се намираме, потискат възможността ни да усещаме пълния вкус на храната, но това не се отнася в еднаква степен за всички храни . Когато е изложено на висок шум, човешкото тяло инстинктивно търси храни, богати на протеин, в отговор на физическото предизвикателство, пред което е изправено. В подобен момент, подсъзнателният избор се насочва към храните със силен и пикантен дъх, който се асоциира с наличието на протеини и месо. И така посягаме по-често и към онези питиета, които са с по-остър "протеинов" дъх, като доматеният сок. Особено към варианта му с добавка от уорчестърски сос (Worcester sauce), който съдържа в букета си миризми и дъх на аншоа.
Сребърната вилица бърка доста по-успешно в портфейла ви
Има една неписана формула в ресторантьорството - общата тежест на вашите прибори влияе правопропорционално на оценката ви за храната, която ядете. От Oxford University направили изследване на 150 души по време на конференция в луксозен хотел в Единбург. На половината от тях били раздадени леки ножове и вилици. На другата половина пък раздали по-тежки и скъпи прибори. Когато запитали присъстващите за храната в чинията пред тях - доколко стилно е аранжирана и каква сума биха платили за нея, двете групи на анкетираните значително се разминали в оценката си, при все че храната пред тях била една и съща. Тези, които били използвали по-тежките прибори били далече по-ласкави в оценката си на вида на храната и били склонни да платят повече за нея.
Персоналът на Starbucks неслучайно пише името ви върху чашата
Умилителното скрибуцане с маркер по стериопорната чаша и изписването на името ви на нея, отдавна се е превърнало в запазена марка на компанията Starbucks.
Този психологически трик се свързва с понятието "сенсуално трансфериране", при което топлите чувства, които питаем към нещо наше, несъзнателно се пренасят и в отношението ни към съдържанието, което ни се сервира под "марката" на нашето име.
Това обяснява и феномена защо сред цялото количество чаши в кухнята винаги имаме една наша, любима ни чаша. И винаги се дразним, когато тя попада (макар и временно) в чужди ръце.
Имената на продуктите стават все по-специфични
Описанията в менюто имат ключово значение за поръчките. Ако насреща ви изскочи име като "Патагонска зъбата риба", логично ще бъде да го подминете и да се спрете на далече по-успокоителното "Чилийски морски костур". При все, че става въпрос за една и съща риба. През 70-те, британските ресторанти я предлагали тази риба в менюто си под първото й название, но в момента когато започнали да я предлагат като "Чилийски морски костур", поръчките й скочили десетократно.
Това е класически пример за нещото, което в хранителната търговия се нарича "Тласък-Име". И няма по-добри специалисти в дисциплината от супермаркетите.
По рафтовете на Tesco, например, хората масово посягат към имена като "Nightingale Farms Round Tomatoes" (Кръгли домати от фермата Nightingale) или към "Rosedene Farms Small Sweet Apple" (Малки сладки ябълки от фермата Rosedene), които им рисуват сантименталния образ на пасторална британска ферма.
Истината е, че и двете търговски имена са измислени така, че да могат да съблазняват британските купувачи. В действителност, въпросните продукти се внасят от Мароко и Аржентина.
А торбичката с чипса шуми все по-дразнещо
Този й звук е насочен да гъделичка вкусовите ни рецептори. Изследванията показват, че колкото по-рязък и висок е шумът от всяко раздвижване на торбичката, толкова по-директна е вибрацията му в нашето подсъзнание, че продуктът вътре е хрускав.
Източник: dailymail.co.uk
_____________________________
#трикове #потребители #Великобритания #ресторанти #барове #кафенета
|
|
|
| |
МАМО…... |
| |
Не знам дали това е била първата ми дума, но съм сигурна, че... |
|
