Великобритания винаги е имала особено отношение към човешките права. Тя е една от малкото страни в света, които нямат конституция, а от липсата на конституция идва и доскорошната липса на закон за човешките права. През 1998 г. Великобритания приема (и то не от голямо желание, а заради международния натиск) Европейската конвенция за правата на човека посредством Human Rights Act (Закон за човешките права), който влиза в сила чак през октомври 2000 г.
Идеята човешките права да се тълкуват така както е удобно на държавата в даден момент, обаче си остава. Един от най-крещящите примери за това е правото на свободно изразяване. С цел да се опитаме да обясним по какви канали се движи сложната британска правна мисъл, чрез няколко примера тук ще ви покажем как биха могли да се изтълкуват нашите изказвания и какво кога изобщо ни е позволено да казваме.
10.03.2018 г.
Изключенията от правото на свободно изразяване
Свободата на изразяване не е абсолютно човешко право, което означава, че има много случаи, когато тя реално не може да бъде упражнявана. Логиката зад това е, че правата на човека трябва да бъдат балансирани спрямо тези на обществото.
В тукашното законодателство има някои напълно основателни изключения, като например - защита на националната сигурност, публичния морал, забраната за клевета и разкриване на секретна информация, но има и някои „типично британски” идеи.
Примери за подобни британски изключения са:
• забрана за изказвания, които могат да обидят, оскърбят или разтревожат някого
• забрана за расистки коментари, които могат да доведат до нарушение на обществения ред
• изпращане на съобщение до някого в случай, че знаете, че то би могло да бъде обидно за него
• неприлични изказвания, които нарушават обществения морал
• изразяване на желанието за смърт на монарха
Как се тълкуват тези изключения при подбуждането на омраза?
Няма общоприето определение за „подбуждане към омраза” (hate speech), но терминът се отнася до начини на изразяване, които могат да подбудят насилие, омраза и дискриминация срещу лица или групи, особено що се отнася до етнос, религиозни вярвания, сексуална ориентация, пол, език, национален произход или имиграционен статус.
От значение дали едно изказване ще бъде счетено за подбуждане към омраза са контекстът му, дали подбужда към извършване на престъпление и към кого е отправено.
Контекст
Особено внимавайте какво говорите на някое от следните публични места: на работното място, докато осигурявате или получавате стоки и услуги (в пощата, банката, супермаркета и др.) и в образователна институция.
Пример: „Всички самотни майки са социални търтеи”
• Ако го кажете на едно от горните места, това ще е нарушение на правата на самотните майки
• Ако го кажете в личен разговор, това няма да наруши правата им
• Ако го кажете по време на обществен дебат, отворен за различни гледни точки и където твърдението може да бъде обсъдено и опровергано от други лица, това не е нарушение на правата на самотните майки
Подбуждане към извършване на престъпление
Колкото по-вероятно е едно изказване да доведе до извършване на престъпление, толкова по-вероятно е да си навлечете проблеми с него.
Пример: „Всички българи трябва да напуснат Великобритания”
• В този случай институциите смятат, че тъй като имиграцията е легитимна тема за политически дебат и подобно изказване трудно може да подбуди извършване на престъпление, това не е нарушение на правата на българите. Това е един от примерите, в който законът се прилага избирателно
• Ако обаче някой каже в някой от изброените по-горе контексти „Изгонете всички българи от Великобритания.”, това се счита за подбуда към незаконно действие (изгонване на българи от Великобритания, което е против свободното движение на хора в ЕС) и е нарушение на правата на българите
Адресат на речта
Пример: „24 признака, че Парис Хилтън е уличница”
• Ако публикувате подобна статия в личния си блог, вие легитимно упражнявате правото си на свободно изразяване
• Ако обаче изпратите тази статия на имейла на Парис Хилтън или пък сложите линк към нея на личната й Фейсбук страница, тогава вие нарушавате нейните права, защото отправяте директна обида към нея
Правото на свободно изразяване на работното място и в образователните институции
Всичко, което е възможно да обиди и разстрои някого на работното място като писмена и устна реч, графити, карикатури, картини, физически жестове, мимики на лицето шеги, може да ви навлече неприятности и да послужи срещу вас ако се стигне до съда на Employment Tribunal. Единствено имате право да споделяте мнения за колеги вкъщи или пък на личната си Фейсбук страница, тъй като дори и този, към когото е бил отправен коментара, да се обиди от него, той доброволно е избрал да ви бъде приятел във Фейсбук, т.е доброволно е избрал да вижда написаното от вас.
Що се отнася до образователната система, правилата там са много стриктни. В християнските училища все още се разрешава да се изразяват тълкувания относно еднополовите бракове, но това трябва да се прави „с професионализъм”. Ако например, християнско училище каже на учениците си, че „Всички хомосексуалисти ще горят в Ада”, това се счита за непрофесионално. В университетите правилата не са толкова стриктни, но пък тъй като британските университети разчитат на международните студенти, се наблюдава самоцензуриране с цел създаване на "безопасна среда" за всички националности.
Правото да замълчим
Независимо от ситуацията, в която се намирате, можете да откажете да отговаряте на който и да е било въпрос, зададен от полицай в отсъствие на адвокат, дори и най-елементарния, но винаги е добре да се съдейства на правоохранителните органи с информация от вида вашето име или адрес.
В заключение можем да обобщим, че целта на изключенията от правото на свободно изразяване тук е да се създаде безопасна среда, като това често означава жертване на правата на човека за сметка на тези на обществото. Законът също така в някои случаи се прилага избирателно според това какво е на дневен ред в правителството.
Източник: www.equalityhumanrights.com
