Дони: България свързва всички българи навсякъде по света
Известният български певец Добрин Векилов, по-известен с артистичния си псевдоним Дони, е роден в София. Учи фармация в Медицинска академия, но страстта му към музиката надделява. От 1988 до 1992 г. учи пеене при маестро Стефан Анастасов. Занимава се професионално с музика от 1989 г. Започва кариерата си като басист и вокалист в групите „Атлас“ (до 1993 г.) и „Медикус“. Заедно с Момчил Колев сформира дуета Дони и Момчил. Впоследствие прави дуетни изпълнения и със съпругата си Антоанета Добрева - Нети.
В началото на 2013 г. основава супергрупата „Фондацията“ с Кирил Маричков, Иван Лечев, Славчо Николов и Венко Поромански. Следват много турнета както в България, така и в чужбина.
Днес две от песните - „Има време” и „Този филм”, Дони успява успешно да превърне в театрални представления. На 30 октомври в зала „Асикс Арена” се състоя голям концерт, посветен на Деня на българския рок, който събра на една сцена „Фондацията”, група „Сигнал”, Б.Т.Р. и „Тангра” със специален гост Валди Тотев - "последния Щурец", събитие, на което всички заедно отбелязаха с музика и рождения ден на легендарния Кирил Маричков, който почина миналата година.
- Здравейте, г-н Векилов, особена чест е да сте наш гост! Как сте днес и къде Ви намираме в момента?
- Здравейте! И на мен ми е драго. В момента с Герасим Георгиев - Геро сме на турне с пиесата „Има време”. И дори отговарям на въпросите ви по време на полет.
- С тази постановка имате успешни турнета в Канада, Америка и Европа. Как подбирате темите и какво послание се крие зад името?
- Трудно бих могъл да опиша пиесите, но имам два принципа. Първият е да има абсурдна ситуация и нищо да не е такова, каквото изглежда в началото. Нещо като криминална пиеса, но без труп, обир или въобще никакво престъпление. Вторият принцип се родее с криминалния жанр само по това, че зрителят разплита един пъзел от началото до края на пиесата.
- „Този филм“ е другият Ви авторски спектакъл с участието на Асен Блатечки и прекрасната Антоанета Добрева - Нети. Какъв е процесът на създаване на нещо така грандиозно?
- Когато имаш толкова добри актьори, пиесата е готова наполовина. Принципите тук са същите, като в постановката „Има време”. Бих добавил, че и в двете пиеси има много хумор.
- Няма как да пропуснем и култовата постановка „Секс, наркотици и рокендрол”, в която участвате заедно с Коцето Калки и проф. д-р Ивайло Христов. Спомняте ли си за някой забавен момент по време на представление?
- Началото на постановката „'Секс, наркотици и рокендрол” беше през далечната 1992 година. Това представление е динамично и пулсира заедно с публиката. Имало е случаи, в които Ивайло е изкарвал хора на сцената и сме импровизирали заедно с тях. В друг случай пък на един човек му звънна телефонът и той не можеше да го изключи. Тогава Ивайло отиде при него, просто вдигна телефона и съобщи на онзи, който звънеше, че търсеният в момента е на театър. Така те проведоха реален разговор по телефона с човек извън залата, а публиката се заливаше от смях.
- На 30 октомври в зала "Асикс Арена" се състоя голям коцерт, посветен на Деня на българския рок, който събра на една ссцена "Фондацията" с групите "Сигнал", Б.Т.Р. и "Тангра".
- Никога няма да забравим този концерт. Започнахме рекламата твърде късно, буквално в последните 20 дни преди датата на събитието, и не очаквахме, че ще успеем да напълним залата, но хората ни опровергаха. Бяхме на сцената заедно със „Сигнал“, Б.Т.Р., „Тангра“ и Звезди от „Ахат”. Направихме 3-часов концерт, празнувайки небесния рожден ден на Кирил Маричков.
- Какво си спомняте за първата среща с Кирил Маричков, на какво Ви научи той?
- Той беше продуцент на първия ни албум, с група „Атлас”, а това се случи през далечната 1989 година. Кирил Маричков ме научи на прецизност в работата, безкомпромисност към всеки детайл и най-вече на това, че искреността е най-добрата стратегия.
- Нека Ви върна във времето назад... Учите фармация в Медицинска академия, но страстта Ви към музиката надделява. Като дете свирите на пиано и китара. Как започна всичко и кои големи имена са били вдъхновение за вас?
- Пея от 4-годишен и именно тогава беше първата ми изява пред публика. Година по-късно се захванах и с пианото, а след това добавих и първоначални умения като китарист. От 15-годишен свиря на бас китара, която се превърна в основния ми музикален инструмент. След казармата имах щастието да бъда приет с вокално обучение при маестро Стефан Анастасов, а след това специализирах и при Христина Ангелакова. Вдъхновявах се предимно от хора като Кирил Маричков и Иван Лечев, а след това животът ни събра в една супергрупа.
- Тук е мястото да споменем и за новия Ви музикален албум „Крилата на принца, или момчето, което изгуби своята стая“, скрит в красиво илюстрована книга с картини от художничката Таня Доскова. Разкажете ни за идеята, историите и песните в него!
- Това е нашият прощален албум с Момчил. Съдържа 16 от познатите ни песни, аранжирани от Константин Добройков само за симфоничен оркестър, пиано и глас, както и новата последна песен „Вместо сбогом”. Албумът е имплементиран в книгата, чрез QR кодове, а илюстрациите са просто изключителни и са дело на Таня Доскова. Написах тази детско-юношеска история, която е вид приказно фентъзи, и всяка от главите в книгата е свързана с наша песен. Това е музикален албум и книга ведно. За всички, които се интересуват, би могла да бъде намерена в сайта на издателство “Изток - Запад”, както и в други платформи за книги.
- Били сте музикален продуцент на „Като две капки вода“, „Маскираният певец“ и The X Factor Bulgaria. Според Вас защо голям процент от българските таланти след участия в подобни тв проекти потъват в забрава?
- Защото, за да успееш в този бранш, се изисква много повече от това да можеш да пееш. Ако нямаш специфика (вокална и персонална), както и куп други качества, най-важното от които е характер, нямаш никакъв шанс. В този смисъл единици успяват.
- Първи ноември е Денят на народните будители, а на 21 ноември ще се проведе Националният ден на четенето в България. Коя е любимата Ви книга или последната, която прочетохте?
- Първо искам да изкажа благодарност към всеки, благодарение на когото ние съществуваме като общност. Любимата ми книга е „Малкият принц“, а последната, която прочетох, беше “Нексус” на Ювал Ноа Харари.
- В кое амплоа се чувствате най-добре - музикант, композитор, сценарист, театрал, актьор, жури?
- Чувствам се идеално добре във всяко амплоа и често си почивам например от пеенето с игра в театъра. Обичам също да чета и съм доста любопитен към много житейски сфери.
- Пътувате по турнета и концерти в много държави. Какво Ви впечатлява у сънародниците ни, които срещате там?
- Заедно с „Фондацията” сме пели на всеки континент - без Южна Америка. Това ни предстои през януари. Всяка среща е ценна за нас, но особено вълнуващи са тези, които се случват най-далече от България. Например в Австралия, Нова Зеландия, Южна Африка, Токио, Хавай…
- Упреквате ли българите, които напускат родината, и с какво не можете да се примирите по отношение на системата и държавниците?
- Не упреквам българите, които напускат родината. Някои са създадени да отлетят. България не е територия, а невидима кръвоносна система, която свързва всички българи навсякъде по света. Не мога да се примиря с простотията във всичките й форми. Относно политиката, Ганьо обича да е мачо. Балканският мачизъм е всичко, което не искам да бъда.
- С Нети имате прекрасна дъщеря. Тя интересува ли се от сцената и кое е най-важното, на което искате да я научите?
- Дъщеря ни се обучава за виолончелист в НМУ „Любомир Пипков” и през март 2026-а ще стане на 15 години. Бихме искали да й дадем достатъчно обич, а тя да предаде това на нейните деца.
- По какви други проекти работите, какво предстои и кога да очакваме нови дати за Ваши представления и концерти в Англия?
- С Нети пеем в България. С „Фондацията” работим върху нови песни и на 16 ноември ще имаме концерт отново в София. С Геро тепърва ще пътуваме с пиесата „Има време” в различни държави по света, включително в Англия, Шотландия и Ирландия, а на 23 декември ще я представим в клуб „Сити Стейдж”, София. Играем постоянно и спектакъла „Секс, наркотици и рокендрол”, а от миналия сезон в Софийска опера и балет се играе и моят мюзикъл „Зелената птица”. Предстои нов сезон на „Като две капки вода”, а в момента довършваме „Пееш или лъжеш”. И в двете шоута работя като музикален продуцент. Също така пиша музика за Театър „Българска армия”, където съм щатен композитор. Наскоро предстои да започнем репетиция за още една моя пиеса, която ще се играе по света.
- Благодаря за отделеното време и успех във всичко! Вашите пожелания към българите на Острова?
- Бъдете здрави, вдъхновени и вдъхновяващи!
Редактор: Антоанета Петрова
