„Докторе, напипах бучка…“, кога трябва да се притесняваме
В рубриката „Първа помощ“ на вестник БГ БЕН в този брой засягаме една много важна тема, а именно откриването на нова бучка по тялото. Има ли място за притеснения в такава ситуация? Отговорите дава известният в Лондон проф. д-р Нойко Станилов.
Доктор Станилов, д.м., FRCS, и е професор по хирургия и консултант по онкопластична и реконструктивна хирургия на гърдата с над 21 години хирургичен опит. Понастоящем работи като Consultant Oncoplastic Breast Surgeon в Cambridge Breast Unit, Addenbrooke’s Hospital, един от водещите специализирани центрове във Великобритания. Той е Fellow of the Royal College of Surgeons и автор на над 20 научни публикации в областта на туморната биология, рака на гърдата и онкологичната генетика. Професионалният му подход съчетава съвременната хирургия с индивидуална грижа, основана на доказателствата и насочена към постигане на оптимални резултати за пациента. Чрез SML Surgical Care проф. Станилов предлага на българската общност във Великобритания достъп до специализирани хирургични консултации и медицинска грижа на роден език.
От проф. д-р Нойко Станилов, д.м., FRCS - хирург
SML Surgical Care, Ware
Да открием бучка някъде по тялото си, почти неизбежно предизвиква тревога. Първата мисъл често е дали не е нещо сериозно? В повечето случаи причината е доброкачествена, но има едно важно правило - нова или необяснима бучка не бива да бъде диагностицирана само по снимка, по информация от интернет или чрез сравнение с това, което е имал приятел или роднина.
Според NHS повечето бучки са безобидни. Сред честите причини са липоми, кожни кисти, увеличени лимфни възли и други доброкачествени изменения. Въпреки това NHS препоръчва медицинска оценка, ако една необяснима бучка персистира повече от две седмици, нараства, боли, зачервена или топла е, твърда и неподвижна е или се появява отново след предишно отстраняване.
Именно затова първата и най-важна стъпка не е непременно операцията, а правилната диагноза.
Липом или киста - каква е разликата?
Две от най-честите причини за бучки непосредствено под кожата са липомите и кистите.
Липомът представлява доброкачествено образувание от мастна тъкан. Обикновено е мек, расте бавно и често може леко да се движи под кожата при натиск. Най-често не причинява болка. Липоми могат да се появят практически навсякъде, но често ги виждаме по гърба, раменете, ръцете, бедрата и торса.
Важно е да подчертаем, че думата „липом“ не трябва автоматично да се използва за всяка мека подкожна бучка. При съмнение диагнозата трябва да бъде потвърдена чрез медицински преглед, а в определени случаи може да се наложи образно изследване.
Кистата, от друга страна, е своеобразна капсула или сак под кожата със собствена обвивка и съдържание. Често използваният израз „мастна киста“ невинаги е медицински точен. Например епидермоидните и пиларните кисти, които са сред най-честите, не произлизат от мастните жлези.
Те обикновено представляват гладка, закръглена бучка под кожата. Понякога се вижда малка точка или отвор върху нея. Кистата може години наред да не създава никакъв проблем, но понякога се възпалява - става болезнена, зачервена, подута, а при инфекция може да се образува гной.
Трябва ли всяка бучка да бъде премахвана?
Не! Това е може би един от най-важните въпроси, които обсъждам с пациентите. Фактът, че можем хирургично да премахнем нещо, не означава непременно, че трябва да го направим.
Малък, типичен, безболезнен липом, който не расте и не причинява функционален или козметичен проблем, често може просто да бъде наблюдаван. Същото важи за някои малки и спокойни кисти.
Отстраняване може да се обсъжда, когато образуванието расте, причинява дискомфорт, притиска околните тъкани, възпалява се многократно, пречи при движение или обличане, създава значителен козметичен проблем или когато има диагностична несигурност. Решението следователно трябва да бъде индивидуално.
Кога една бучка заслужава да бъде премахната?
Има няколко характеристики, които не означават непременно сериозно заболяване, но са причина да не отлагаме медицинската консултация.
Сред тях са:
- бучка, която видимо нараства;
- твърдо или неподвижно образувание;
- необяснима бучка, която не изчезва;
- болка, зачервяване или затопляне;
- повторна поява след предишно отстраняване;
- необичайно дълбоко разположено образувание;
- бучка в гърдата или тестиса;
- персистиращо подуване в областта на шията, подмишницата или слабините.
Особено важно е да не се разчита на самодиагностика. „Прилича на липом“ и „това със сигурност е липом“ са две съвсем различни твърдения.
При неясна находка лекарят може да препоръча ултразвуково или друго образно изследване, а в определени ситуации - биопсия или хистологично изследване.
А ако кистата се възпали?
Тук пациентите често попадат в един порочен кръг.
Кистата се подува и започва да боли. Съдържанието й се дренира или тя спонтанно се отваря. След известно време мястото се успокоява и човек решава, че проблемът е приключил. Месеци по-късно бучката се появява отново. Причината е сравнително проста: ако е отстранено само съдържанието, но обвивката на кистата е останала, тя може отново да се изпълни.
British Association of Dermatologists посочва, че при хирургично отстраняване целта е да бъдат премахнати както съдържанието, така и целият сак на кистата, което намалява вероятността тя да се появи отново.
При силно възпалена или инфектирана киста обаче невинаги най-доброто решение е незабавното окончателно изрязване. Понякога първо трябва да бъде овладян острият възпалителен процес и окончателното отстраняване да се извърши на по-подходящ етап. Това е добър пример защо хирургичната преценка е толкова важна.
Ще боли ли?
Повечето подходящи малки липоми, кисти и кожни образувания могат да бъдат премахнати като малка амбулаторна хирургична процедура под локална анестезия.
Пациентът е буден, но зоната на операцията е обезболена. След процедурата обичайно се прибира вкъщи същия ден.
Самата операция често е сравнително кратка, но добрата хирургия не се измерва единствено в минути. Важно е предварителното планиране на разреза, внимателното отношение към околните тъкани, контролът на кървенето, подходящото затваряне на раната и ясните инструкции за следоперативна грижа.
Ще остане ли белег?
Това е един от най-често задаваните въпроси. Честният медицински отговор е: при хирургичен разрез остава белег. Задачата на хирурга не е да обещае „операция без белег“, а да планира разреза така, че при конкретното място, размер и тип образувание да постигне възможно най-добрия резултат.
Външният вид на белега зависи не само от хирургичната техника. Значение имат мястото на тялото, напрежението върху раната, индивидуалната склонност към образуване на хипертрофични или келоидни белези, инфекция, тютюнопушене, определени заболявания и поведението на пациента по време на възстановяването. Затова следоперативната грижа е част от лечението, а не допълнение към него.
Трябва ли отстраненото образувание да се изследва?
Понякога - да.
Хистологичното изследване означава отстранената тъкан да бъде изследвана от патолог под микроскоп. Не всяко доброкачествено изглеждащо образувание непременно изисква хистология, но когато има медицински показания или диагностично съмнение, тя може да даде окончателна информация за естеството му.
Това е още една причина премахването на бучка да не се разглежда просто като козметична манипулация.
Български пациенти във Великобритания - когато езикът също има значение
Животът в чужбина понякога прави дори сравнително малък здравословен проблем по-труден. Медицинската терминология на английски, различната организация на здравната система и притеснението дали сме разбрали правилно всички възможности могат да създадат допълнителен стрес.
В SML Surgical Care в Ware, Hertfordshire, пациентите могат да получат консултация с хирург и при подходящи случаи лечение на липоми, кисти, бенки и други малки кожни и подкожни образувания. Клиниката е регистрирана в Care Quality Commission (CQC), а процедурите се извършват от специалист хирург. За българските пациенти допълнително предимство е възможността медицинският проблем и възможностите за лечение да бъдат обсъдени на български език.
За подходящи случаи се извършват амбулаторни процедури под локална анестезия, като пациентът се прибира същия ден. Не е необходимо направление от GP за директна частна консултация в клиниката.
SML Surgical Care се намира на 6-7 East Street, Ware, SG12 9HJ, на няколко минути пеша от гара Ware, с директна железопътна връзка към London Liverpool Street.
Повече информация за клиниката и възможностите за консултация: www.sml.surgery | 01920 455522.
Професор Станилов: Неизвестността създава повече тревога от самия преглед
- Професорр Станилов, коя е най-честата грешка, която виждате при пациенти с подкожни бучки?
- Вероятно двете крайности. Едната е човек да се уплаши прекомерно и веднага да предположи най-лошото. Другата е с години да игнорира образувание, което се променя, защото някой му е казал, че това е само мастна бучка. Повечето подобни находки действително са доброкачествени, но правилният подход е първо да установим какво лекуваме.
- Значи не всяка бучка означава операция?
- Категорично не! Добрата хирургична консултация понякога завършва с решение да не се оперира. Ако образуванието изглежда доброкачествено, не причинява проблеми и няма медицинска причина за отстраняване, наблюдението може да бъде напълно разумно.
- А какво бихте казали на хората, които отлагат прегледа от страх?
- Че неизвестността обикновено създава повече тревога от самия преглед. В огромната част от случаите получаваме успокояващ отговор. А когато е необходимо допълнително изследване, по-добре е това решение да бъде взето навреме.
Статията има информационна цел и не замества индивидуална медицинска консултация. При нова, нарастваща, болезнена или необяснима бучка потърсете медицинска оценка.
Източници: NHS - Lumps, Lipoma, Skin cyst; British Association of Dermatologists - Epidermoid and Pilar Cysts; Royal Free London NHS Foundation Trust - Lumps and lesions: a guide to surgical removal.
