Централната банка на Англия задържа лихвите при нарастваща инфлационна несигурност

Комитетът по парична политика към Bank of England остави основния лихвен процент без промяна на ниво от 3,75%, но решението далеч не беше единодушно. Двама от деветимата членове са гласували за ново повишение до 4%.

На пръв поглед инфлационната картина се подобрява – индексът на потребителските цени се понижава до 2,8%. Зад тази динамика обаче стои временен ефект, а не трайно решение на проблема. Самата централна банка признава, че по-късно през годината се очаква ново ускоряване на инфлацията, задвижено от енергийния компонент.

Именно енергията остава ключовият източник на несигурност. Цените се понижават след последните събития в Близкия изток, но остават над нивата отпреди конфликта и – по-важното – силно променливи. Това поставя паричната политика в класическа дилема: ограничен контрол върху първичния шок, но пълна отговорност за вторичните ефекти.

В този контекст Комитетът ясно очертава риска от „вторични кръгове“ – пренасяне на по-високите разходи към заплати и крайни цени. Колкото по-дълго се задържат високите енергийни нива, толкова по-вероятно става това да се превърне в устойчив инфлационен натиск.

Същевременно икономиката започва да показва признаци на охлаждане. Пазарът на труда се разхлабва, а по-високите лихви вече оказват видим натиск върху домакинствата и бизнеса. Това е и основният аргумент на мнозинството за пауза – рискът от прекомерно затягане започва да се изравнява с този от недоовладяната инфлация.

Решението за запазване на лихвата на този етап изглежда по-скоро като изчаквателна позиция, отколкото като край на цикъла. Разделението в гласуването подсказва, че при дори умерено влошаване на инфлационната перспектива, ново повишение остава на масата.

От централната банка заявяват, че ще следят отблизо геополитическата ситуация и ефектите ѝ върху икономиката. Преведено от централнобанкерски език: политиката остава зависима от данните, но нервността расте.