Доверието в Румен Радев и кабинета на „Прогресивна България“ намалява

Два месеца след извънредните парламентарни избори ентусиазмът на българите е достигнал плато, а доверието в кабинета и в премиера Румен Радев намалява, преди още проекто-бюджет 2026 да е провокирал обществен отзвук след политическите и експертни реакции по него. Това показва последното социологическо проучване на агенция „Маркет Линкс“, проведено през месец юни.

Въпреки проявленията на звестен скептицизъм към действията на правителството и премиера, това не се отразява на електоралната подкрепа за „Прогресивна България“ и партията остава първа политическа сила.

Румен Радев губи дял от имащите доверие, докато недоверието нараства и достига до 28%. Той обаче остава не само най-одобрявания политик, но и с рекордни стойности за министър-председател на България. Въпреки това и тук се вижда известна двойна негативна тенденция на увеличаване на гражданите, които декларират недоверие, но и намаляване на хората, които вярват в премиера.

Видно е, че неутралните потенциални избиратели преминават границата в негативна посока, вместо да остават по средата. Най-младите са и най-разочаровани и това не е градски или партиен феномен, а показва равномерно разпределение по тип населено място, като засяга част от електората на основната политическа сила.

Въпреки спадащото доверие, ПБ минимално покачва електоралния си потенциал на базата на вече самоопределили се бивши нерешили за кого да гласуват.

ГЕРБ, ПП и ДБ не печелят нови привърженици, но втвърдяват редиците си на споделената негативна оценка за кабинета.

Досегашните популистки мерки не работят както може би се очаква. "Кошницата с грижа" разделя обществото, вместо да го обединява, а аргументът за тежко финансово наследство има таван от около половината граждани и то преди да бъде публикуван проекто-бюджетът и размерът на планирания нов държавен дълг.