АП: Как Киър Стармър може да бъде сменен като премиер на Великобритания след загубата на местните избори

Министър-председателят на Обединеното кралство Киър Стармър е изправен пред битка за поста си, след като Лейбъристката партия претърпя катастрофални резултати на местните избори миналата седмица, които, ако се повторят на парламентарните избори, биха довели до пълното ѝ изтласкване от властта, съобщава АП, цитирана от БТА.

Въпреки убедителната изборна победа през юли 2024 г., популярността на лейбъристите е спаднала и голяма част от вината за това се отправя към Стармър.

Причините за това са разнообразни, включително поредица от политически грешки, твърдения за липса на визия, затруднена британска икономика и съмнения относно преценката му – особено за назначаването на Питър Манделсън за посланик на Обединеното кралство във Вашингтон въпреки връзките на дипломата с осъдения сексуален престъпник Джефри Епстийн.

Следващите национални избори във Великобритания трябва да са чак през 2029 г., но британската политика позволява на партиите да сменят лидера си по време на мандата, без да е необходимо произвеждането на общи избори.

Мнозина в Лейбъристката партия смятат, че единственият начин да се върне правителството в правилната посока и да се отблъснат заплахите отдясно и отляво е Стармър да си тръгне – и то възможно най-скоро.

"Трябва да се променим и трябва да го направим бързо", заяви депутатката от Лейбъристката партия Катрин Уест. "Трябва да изготвим график и да променим негативния, неуспешен път на развитие в положителен, успешен."

Смяната на лидерите е по-лесна на думи, отколкото на практика. Лейбъристката партия, за разлика от основната опозиционна Консервативна партия, няма традиция в свалянето на своите лидери. Има няколко възможни сценария за Стармър, като някои от тях са по-ясни от други.

Най-простият вариант е Стармър да обяви намерението си да подаде оставка, което ще предизвика избори за лидер на лейбъристите. Оставка би могла да последва, ако делегация от кабинета съобщи на Стармър, че е загубил твърде много подкрепа в партията, или ако членове на правителството му подадат оставки в знак на протест.

Ако Стармър реши да подаде оставка, кабинетът и ръководството на лейбъристите вероятно ще изберат временен лидер за премиер, най-вероятно някой, който не се кандидатира за лидер на лейбъристите. Вицепремиерът Дейвид Лами би могъл да отговаря на изискванията.

Съгласно правилата на лейбъристите, кандидатите трябва да имат подкрепата на една пета от депутатите на партията в Камарата на общините – брой, който в момента възлиза на 81.

Кандидатите, които преминат този праг, ще трябва да получат подкрепата на 5% от местните партийни организации или на най-малко три партийни съюзници – групи като профсъюзи и кооперативни сдружения.

След това членовете на партията и съюзните организации, които отговарят на условията, ще гласуват за лидер, като използват избирателна система, която класира кандидатите. Победител е първият кандидат, който получи повече от 50% от гласовете.

След това крал Чарлз III ще покани победителя да стане министър-председател и да сформира правителство.

Стармър настоя, че няма да подаде оставка, като заяви, че това би "хвърлило страната в хаос".

Ако Стармър не подаде оставка, той може да се сблъска с конкурентна кандидатура за поста от един или повече депутати от Лейбъристката партия.

Първата, която предприе стъпка, беше Уест, която заяви в събота, че ще се опита да се кандидатира за партиен лидер, ако кабинетът не отстрани Стармър до понеделник. Уест призна, че не разполага дори и с близка до необходимата подкрепа от 81 колеги, за да предизвика състезание, и нейната стъпка изглеждаше като опит да принуди по-известни претенденти да предприемат действия.

За разлика от Консервативната партия, която има история на отстраняване на лидери като Маргарет Тачър през 1990 г. и Борис Джонсън през 2022 г., лейбъристите нямат такава практика. Никой лейбъристки премиер не е бил отстраняван, въпреки че Тони Блеър обяви плана си да подаде оставка през 2007 г. след поредица от оставки на по-ниско ниво.

Претендентите ще трябва да отговарят на посочените по-горе критерии за допустимост, но Стармър автоматично ще бъде включен в бюлетината.

Сред лицата, за които се смята, че имат лидерски амбиции, са министърът на здравеопазването Уес Стрийтинг и бившата вицепремиерка Анджела Рейнър, която миналата година беше принудена да подаде оставка, след като призна, че не е платила достатъчно данъци при покупката на жилище. Разследването по този случай все още продължава.

Анди Бърнъм, популярният кмет на Манчестър, се възприема широко като един от най-силните кандидати. Но той не отговаря на условията да се кандидатира в момента, защото не е член на парламента. По-рано тази година функционери от Лейбъристката партия му попречиха да се кандидатира на извънредни парламентарни избори.

Въпреки това, ако Стармър даде знак, че възнамерява да се оттегли – например на годишната конференция на Лейбъристите през септември – може да се намери начин Бърнъм да се върне в Камарата на общините. Депутат от лейбъристите с относително сигурен мандат може да се оттегли, отваряйки още една възможност за Бърнъм. Спечелването на тези извънредни избори е друг въпрос, ако се съди по резултатите от последните местни избори.